„Омразата е липса на фантазия“ – този цитат на Греъм Грийн бе мотото на завладяваща литературна вечер в Софийската синагога. Грегорий фон Лейтис и Михаел Лар четоха стихотворения, писани от затворници в концентрационен лагер в нацистка Германия. Преводът на български език е поверен на ученици от софийски гимназии с преподаване на немски език. А това само по себе си подсказва, че авторите на литературната вечер искаха не само да напомнят за миналото, но и да се обърнат към днешния ден, наситен с речта на омразата, и дори да хвърлят поглед в бъдещето, обръщайки се към младата публика. Разговарях с авторите Грегорий фон Лейтис и Михаел Лар, и с дванайсетокласника Валентин Помаков, превел едно от стихотворенията, които бяха представени в синагогата.
Авторите на литературната програма попадат на стиховете почти случайно – в Ню Йорк, където оцелели след войната и наследници на загинали в лагерите на смъртта намират свой нов дом. Театралът фон Лейтис и философът Лар започват да събират произведенията през 80-те години, но идеята за литературни вечери из цяла Европа се ражда след атентата срещу редакцията на Шарли Ебдо, разказва Михаел Лар.
Серията атентати продължава и до днес, но тя е само една от причините за нашата литературна програма. Втората е езикът на омразата от последните години и растящата ненавист към малцинствата. За мен е много важно да покажем, че омразата е липса на фантазия. Помислете само: тези творци се опълчват на омразата, вкарала ги в концентрационните лагери, със своята фантазия, намерила отражение в стихове! Тази тяхна съпротива ми дава надежда, че без да искат те са ни подсказали, как днес да се борим срещу езика на омразата. Не бива да се отчайваме, да се предаваме или пък да извръщаме глава настрани. Напротив – можем да противодействаме, при това с нещо красиво, каквото е изкуството.
В очите на Грегорий фон Лейтис, именно изкуството е онова универсално средство, което може и трябва да предаде на младите хора способността да различават доброто от злото, да градят ценностната си система. Не само портфейлът е важен, трябва ни и храна за душата, казва фон Лейтис, роден по време на войната, представител на поколението на студентските протести през 68-ма и участвал активно в осмислянето на нацисткото минало на Германия.
Днешните млади са прекрасни! Много от тях търсят отговори, но не ги намират, защото не знаят, къде да ги търсят. Мисля, че нашата литературна програма им предлага отговори. В смартфоните си те намират само суха информация, която обаче не осмисля историята. Историята може да бъде осмислена само чрез лично преживяване. Затова нашата цел е да вдъхнем смелост у младите, да изразяват мнение и да си отварят устата.
Валентин Помаков е ученик в 12-ти клас в немска езикова гимназия в София. Приема предизвикателството да преведе едно от стихотворенията първоначално по лични причини.
Аз имам един много скромен поетически опит. Нямаше как да устоя на предизвикателството да преведа стихотворение, а не да напиша свое. Все пак уча немски език от доста години и нямаше как да не ми стане интересно, още повече, че стихотворението е много деликатно написано, дори с известна ирония и хумор предвид тежката тематика. Разбира се, намирам паралели с днешния свят, но аз лично се опитвам да го игнорирам, защото това много ме напряга.
Михаел Лар споделя и за други паралели: Той живее между Мюнхен и Ню Йорк и наблюдава с тревога, как расистките изказвания от най-високата политическа трибуна в Америка и Европа постепенно се превръщат в салонни.
Политиците вече изговарят неща, които до скоро бяха немислими. Нещо повече – широките маси започват да приемат и харесват езика на омразата. Така се отварят широко вратите за расовата омраза. Надявам се, че сегашната протестна вълна срещу Доналд Тръмп ще създаде едно ново съзнание. Надявах се, че това ще се случи по време на „Окюпай“ – движението, защото тогавашните протести имаха заряда на младите хора, които искаха да променят живота си, но това – уви – не се случи.
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от..
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..