Преди малко повече от две години по лично нареждане на руския президент Владимир Путин бе прекратен проектът за газопровод от Русия по дъното на Черно море до България и по-нататък към Централна и Западна Европа. След дълги, трудни и противоречиви преговори Москва и Анкара подписаха за нов газопровод „Турски поток” по дъното на Черно море до Европа. И досега не е много ясно какво точно ще представлява този газопровод, ако въобще някога бъде построен като алтернатива на „Южен поток”, и ще може ли наистина да го замести. Това косвено призна и руският президент Путин в Будапеща миналата седмица, когато напомни, че Москва продължава да иска да развива сътрудничеството си с Европа, но настоява и за гаранции. Путин не пропусна да обвини и България за провала на „Южен поток”, която се оказала малодушна и се огънала под натиска на Брюксел, гледащ с недобро око на този проект от доста отдавна. Може ли изявлението на Путин в Унгария да се тълкува като опипване на почвата за евентуални нови газови проекти с участието на България? Може. Може, защото тези подготвителни маневри не датират от миналата седмица, а в една или друга форма не са спирали даже от уж окончателното прекратяване на „Южен поток” преди повече от две години. Естествено, разузнавателните действия на Москва започнаха на ниско равнище, на равнището на повече или по-малко известни газови експерти, които изследваха и очертаваха възможните варианти за изграждането или за трансформирането на проекта за газопровод. Каквито и тълкувания, заключения и прогнози да се правеха, в тях неизменно присъстваше уж изтритата от Путин България от руската газова карта на Европа. Най-популярна стана идеята една от двете предвидени тръби на „Турски поток” да мине през България, един вид мини „Южен поток”. Това гали ушите на българските доскорошни управници, които крояха планове как ще построят на мястото, където „Южен поток” ще излезе от морето, един разпределителен център и от него  ще продават с печалба газ на всички съседни държави и дори на Централна Европа. Сега тези надежди пак възкръсват с идеята за разделянето на две тръби на „Турски поток”, една от които ще достига до българския бряг на Черно море. Особено щастливи от подобна теоретична все още възможност са русофилите от Българската социалистическа партия и най-вече най-добрият експерт в енергетиката на тази партия Явор Куюмджиев. Той предрече успех на този проект, към който добави също по руска линия замразената втора атомна електроцентрала в Белене и изграждането на още един реактор към отдавна съществуващата и работеща успешно българска АЕЦ „Козлодуй”.

Поради липсата на парламент, на избрано легитимно правителство публични реакции на българските власти официално няма. Че е имало сондажи и преговори е повече от ясно, но че никой в навечерието на очертаващите се като изключително оспорвани парламентарни избори няма да каже какво мисли по въпроса, е повече от ясно. Просто няма кой да го направи, а най-малко това може да направи служебното правителство, което я изкара 4-5 месеца на власт, я не. А решението е от такъв стратегически характер, че е немислимо да се очаква някаква по-ясна българска позиция преди изборите и преди съставянето на ново редовно правителство, а кога ще стане това, не е ясно. Освен това, веднъж изпитал на гърба си влиянието на Брюксел по въпроса, Путин няма да монтира и една тръба на газопровода без съответните гаранции и съгласувания с ЕС. При победа на изборите през март в България на БСП това значително би улеснило тази задача. В прав текст това каза шефката на БСП Корнелия Нинова, като заяви още след победата на подкрепяния от нейната партия кандидат за президент генерал Румен Радев, че това е само началото на промените. А в тях значително място заемат сближаването и сътрудничеството с Русия на Путин.