В края на януари имах удоволствието за няколко дни да работя с екип на най-голямата френска обществена телевизия – Франс 2 по два български сюжета. Репортажите за шивашката ни промишленост като доставчик за големите марки и за Банско като конкурентен ски-център вече са достъпни и онлайн. По първия се разгоря оживена дискусия в социалните мрежи доколко българските шивачки могат или не да отстояват правата си и дали определението, че страната е шивашки цех на Европа отговаря на истината. Стари материали по темата има още от началото на промените, а по време на срещите ни в големи предприятия разбрахме, че имената на световни марки, произвеждани при тях, датират още от 70-те.

В случая може би си струва да видим гледната точка на журналистите, работили по темите. Макар и присъстваща в монтираните техни материали, тя е много по-обхватна от ограниченията на трите телевизионни минути.

Казвам се Камий Гютен и съм журналист във Франс 2. Тук работихме по два репортажа и мисля, че успяхме в поставените ни задачи. Най-силният момент свързвам с посещението при надомните работнички – сюжетът беше много тежък, признанията им – много силни – няма какво да добавиш, бе много интересно. Разочарованието ми беше при първата ни среща при производителя на луксозни ризи: отидох, все едно съм във Франция. После си дадох сметка, че хората не реагират по същия начин, особено когато мислим за кадри на хора в движение.  Видях, че трябва да подходя различно.

Поради липса на време, снимките не влизат в окончателния материал. Как с думи операторът Фабиен Фужер би описал кадрите си?

И за мен най-силният момент бе с ръцете, които произвеждат „малките“ маржове (на големите компании), ръцете, които зашиват малките етикетчета, които се търсят. Като кадри - разбира се, прекрасните планински гледки от Банско, времето бе чудесно и всичко бе добре. Разочарованието му е падането върху леда на паркинга под лифта, което повреди камерата, а темата за непочистените тротоари в един удвоен като население зимата град предпочитам да оставя за колегите от регионалното радио.

На въпроса ми дали след пистите на Банско (и падането по тъмното стълбище в хотела) би се върнала за своя сметка да покара пак, отговорът бе недвусмислен:

Да, не само, защото съм скиорка, само че няма да е за цяла седмица, пистите не са толкова много, а и курортът е за по-младите - пълно е с барове, казва Камий. Французите обичат семейно да наемат апартаменти, а не да отсядат в хотел. Лично за мен това е добро място за 3-4 дни ски.

Интересно ми е доколко Фабиен би си купил джинси на голяма марка, произведени в България.

Най-малкото ще си задавам повече въпроси, като видя фирмени етикети. От една страна ще се въздържам при спомена за тези „анонимни ръце“, за които вече стана дума, но от друга са производителите на високо качество, където работещите имаха вид на хора, с които се отнасят добре, така че отговорът не може да е просто да или не.

След подобно – макар и кратко – потапяне в атмосферата на страната, какво се променя в съзнанието на колегите от Франс 2?

За Камий, това е усещането за Банско, че там нещата не са както можеш да си представиш термина low cost. Разбира се, кадрите с надомничките са още по-въздействащи от това, което си е представяла, а голямото откритие, това са българите, държащи на своите традиции:

Мислех си, че България е поредният израстък на Русия и че хората са мрачни, но не – открих тяхната топлота и привързаността им към културата, споделя Камий.

Фабиен с удоволствие би споделил широките пространства в Южна България, долините, горите и снега, разбира се – и храната: проста, здравословна, каквато ще се хареса на приятелите ми.