Оперната дива Соня Йончева за новия си албум "Хендел" и завръщането си в "Травиата" в Метрополитън

Оперната дива Соня Йончева даде за предаването „Каста дива“ на Българското национално радио първото си интервю в българския ефир след излизането на новия й албум „Хендел“ на световния музикален пазар и в навечерието на пряката прожекция на операта „Травиата“ от Верди от кино сезона на Метрополитън опера в Ню Йорк.

Очакваме с нетърпение да Ви гледаме в „Травиата“ от кино сезона на Метрополитън след броени дни – на 11-и март! Снощи беше завръщането Ви на нюйоркска сцена в ролята на Виолета – Ваша коронна роля. Щастлива ли сте?
О, да! Това беше много специална вечер за мен в този невероятен театър! Наистина тук има много специална енергия. Залата беше препълнена, хората бяха толкова ентусиазирани след края на спектакъла! Много се радвам да се завърна тук точно с тази роля!

Какъв спектакъл ще гледаме на 11-и март? Какъв е Вашият поглед към постановката на режисьора Вили Декер?
Аз съм пяла в почти всички продукции на „Травиата“, които са по-известни в Европа – на „Ковънт Гардън“, в Берлин, в Париж… Те имат много по-традиционен, класически поглед към тази история. Постановката на Вили Декер е модерна и много истинска, защото той успява да разбере характера и историята на Виолета Валери, истинската драма в нейния живот – това как тя е отхвърлена от обществото по един категоричен начин, дори и да е най-известната куртизанка на Париж в тази епоха. Вили Декер рисува тази жена в нейната истинска природа – много силна, много чувствена, много дълбока! И на мен това много ми допада, защото смятам, че е един модерен поглед към Виолета Валери, който би могъл да съществува дори и днес. И най-вече аз като актриса на сцената се чувствам много добре, защото няма нищо, което да е излишно или скандално!

След Дездемона в „Отело“ на Верди в миналия кино сезон на Метрополитън българската публика имаше възможността да Ви гледа като Норма в „Норма“ на Белини и Антония в „Хофманови разкази“ на Офенбах в този кино сезон на Кралската опера в Лондон „Ковънт Гардън“. Искам да Ви благодаря за това, че ни накарахте да се чувстваме толкова горди и щастливи като българи!
О, благодаря! И аз се чувствах горда от това, че в България всичко това вече се прожектира по кината и много хора ми се обаждат да ми кажат, че имат възможността „да бъдат с мен“ дори и да не сме заедно физически. Това наистина много ме радва! Много хора от моето семейство например гледат кино прожекциите в Пловдив и в днешно време това е страхотно нещо!

И американската, и европейската музикална критика много високо Ви ценят! В предаването „Каста дива“ следим внимателно всички рецензии. И публиката много Ви обича! Най-бурните аплодисменти бяха за Вас! Какво е усещането в този миг на сцената и коя дума най-точно би могла да го опише: щастие, споделена обич, награда за труда Ви?
Да, разбира се, това е наистина най-голямата награда за труда ми! Снощи например се случи нещо невероятно! Преди спектакълът да завърши имаше един момент на абсолютна тишина на сцената, защото постановката на Вили Декер обръща внимание на тези моменти, когато музиката спира или когато действието спира и всичко е замръзнало… И се получи нещо, което много рядко усещам на сцената – публиката, около 4 000 човека, и аз се чувствахме така, все едно бяхме в една стая, херметически затворена, и всяко едно чувство между нас беше толкова силно, сякаш увеличено милиони пъти! Аз мисля, че дори повече, отколкото аплодисментите, ето тези моменти на сцената са нещо невероятно, заради което бих се върнала още веднъж да изиграя спектакъла! Моята професия не може никога да ми омръзне! Има една такава енергия между публиката и певеца или публиката и актьора, която наистина съществува и в такива моменти ти го разбираш с истинската му сила!

Да, а Вие сте артист с огромно въздействие! Спомням си, след като гледах прожекцията на „Коронацията на Попея“ от Монтеверди, не можах да спя от вълнение цяла нощ!
О! В днешно време толкова много хора се интересуват да заснемат нашите постановки, а сега вече има и преки прожекции по кината. Това дава наистина голямо отражение върху всичко, което правим. Всяка една малка мимика, действие, изражение на позицията на тялото се умножава в пъти с камерата и е много въздействащо върху хората. На мен това много ми харесва като актьор!

След „Травиата“ в Метрополитън Ви предстои концертно турне с бароков репертоар в съпровод на Академия Монтис Регалис. Държа в ръцете си новия Ви албум „Хендел“ и съм безкрайно щастлива! Очаквахме това завръщане към бароковия репертоар, с който започна звездната Ви кариера! У Вас какви емоции породи създаването на този албум?
Да, това наистина беше завръщане към старата ми любов! Вие нали знаете, че аз винаги правя неща, които чувствам отвътре, т.е. никога не се програмирам, не следвам никакви линии, не следвам никакви правила?! Вътре в себе си почувствах, че имам нужда да запиша този албум и за щастие „Sony“ застанаха зад мен много категорично и им хареса стратегически тази идея! Аз исках да го запиша, защото чувствам, че сега е моментът да го направя, докато не е станало твърде късно. Знаете, че един глас, както и тялото на една жена се променят, физически няма как да избегнем това нещо, и предпочитах докато все още гласът го позволява, да оставя една следа с този диск. Един ден, когато съм в пенсия, да си го слушам и да се радвам, че съм го направила! /смее се/

Имате прекрасно чувство за хумор! А защо избрахте Хендел?
Защото Хендел е най-чувствен и има най-богатите хармонии, които са толкова поддържащи за гласа! Аз усещам невероятна музикална база, която подкрепя обертоновете на гласа. Чувството да пееш Хендел е много  интимно, много вътрешно, много богато на цветове! В този момент на кариерата ми музиката на Хендел най-много си подхожда с тембъра на гласа ми.

В албума „Хендел“ ни представяте цяла галерия от образи на могъщи жени. Кой от тези образи Ви интригува най-силно, лично Вас?
Бих казала, че харесвам всички тях. Но има и неща, които не бих възприела, например амбицията, почти животинска, на Агрипина. Не бих могла да бъда такава в живота! Много съм впечатлена от силните любовни истории, които всички тези жени са имали, с каква прямост изразяват чувствата си и колко са категорични, когато обичат! Те биха оставили всичко заради човека, когото обичат. Затова включих в албума и Дидона от операта „Дидона и Еней“ на Пърсел – тя наистина умира от любов, самоубива се в името на този мъж. Бях пяла Дидона преди много години на турне под диригентството на Уилям Кристи и още тогава тази история ме беше докоснала „по всички параграфи“! Нямаше как да не я включа като „бонус“ в този диск!

Вече сте постигнали най-високите върхове! Накъде летят мечтите Ви сега?
Ще се опитам, ако успея, да запазя това ниво. Мечтите ми са всъщност много семпли! Харесва ми да си представя, че след няколко години ще бъда все така вдъхновена и ще мога да работя без да почувствам в нито един момент, че вдъхновението ме е напуснало, защото за един артист това е сигурно най-тежкото нещо! В личен план просто искам да бъда щастлива, да се радвам на детето ми, може би да имам още едно дете… Но това вече трябва да го обсъдим с мъжа ми!

Как е малкият Матео? В тази възраст децата се променят не само от година на година, но с месеци, дори с дни! Толкова са интересни!
О, да! Той е като една картинка за мен, аз постоянно го наблюдавам! Постоянно съм с него и виждам как от едно мъничко беззащитно човече той се превръща в един малък мъж, който иска да има неговото си място в къщи и в обществото и да заявява позиции. Това много ме радва и също това, че той носи и гените на баща си, но вече виждам в него и едно малко българче!

Какво бихте искали да кажете на слушателите на предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“, на българската публика, която толкова много Ви обича и се гордее с Вас?
Бих искала да им кажа, че съм много щастлива от факта, че в България вече толкова много се обръща внимание на операта! Радвам се да бъда една част, която допринася към това. Харесва ми да чувам, че кино салоните са пълни, за да се гледа някоя постановка или друга, в която аз участвам. Бих им пожелала да продължават така и да бъдат много извисени, винаги да обръщат внимание на класическата музика, на изкуството и на културата. Смятам, че това е не само спасение, но едно страхотно образование, исторически силна част от българския народ, която ние винаги трябва да носим в себе си!