Къде изчезнаха врабчетата?

публикувано на 23.03.17 в 12:32]

БНР Новини

Снимка: vrabcheta.bg

Пролетта се чувства навсякъде около нас. В парка чуваме все по-често гласа на различни видове птици, но къде изчезнаха врабчетата? Въпроса задават еколозите от Българското дружество за защита на птиците, които имат данни, че за последните 10 години популацията на домашното врабче е намаляла с 31%. Ако темповете на изчезването им се запазят, нашите внуци ще познават тази градска птичка само от книжките с картинки и от разказите, описани в книгата „Ние, врабчетата“ на големия наш писател Йордан Радичков. Единственият естествен враг на домашното врабче са котките, но не те са причината за изчезването на пернатите. Презастрояване, замърсяване на въздуха, липса на достатъчно зелени площи – това са само част от причините, поради които популацията намалява, смятат орнитолозите.

Снимка
Информацията за намаляването на врабчетата буди тревога, защото птиците са реален индикатор за случващото се около нас. Врабчетата, като градски птици, могат да бъдат показател за това, какво се случва със средата, в която ние живеем.

От БДЗП обявиха началото на национална кампания за преброяване на врабчетата. Тя ще е първата за България, а целта ù е да оцени състоянието на трите най-често срещани вида врабчета – домашно, полско и испанско. В нея може да участва всеки, който се регистрира върху интерактивна карта на България в интернет и отбележи мястото, на което ще провежда преброяването. Броенето започва в 9 ч. на 8 април едновременно за цялата страна и ще приключи в 12 часа.

Домашно врабче (Passer domesticus)

Предвиждаме кампанията да бъде ежегодна. След три години ще представим данни за тенденциите в популациите, ще анализираме данните и ще дадем отговор на въпроса намалява или се увеличава популацията на врабчетата в населените места – казва Емилия Янкова от БДЗП, организатор на кампанията:

Полско врабче (Passer montanus)

Ние искаме да въвлечем колкото се може повече хора и да получим достоверна информация за местообитанията на врабчетата. Целта е да установим каква е популацията на трите вида най-често срещани врабчета, които живеят в България – домашното, полското и испанското. Искаме да разберем кои са местата за живот, които тези птички предпочитат, както и защо ги няма на други. Предполагаме, че причините, поради които намалява броят на врабчетата са презастрояване, липса на зелени площи, високи нива на шумовия фон. Например шумът е голям враг на врабчетата. Когато те гнездят и излизат, за да търсят храна по-далече от гнездото, не могат да чуят малките си, които ги викат. Това е една от най-често срещаните причини, която унищожава птиците. В селските райони, където няма толкова много шум пък, е възможно употребата на пестициди да е по-сериозен проблем, заради който намалява броят на врабчетата.

Испанско врабче (Passer hispaniolensis)

Кампанията, наречена „Ние броим врабчетата“ е обърната към хората, които чрез нея могат да научат повече за видовете врабчета, които се срещат в България, за това как живеят и как могат да бъдат различавани. Подробна информация за тях има на сайта Vrabcheta.bg – от там научаваме, че врабчето се среща в цялата страна. Не може да бъде намерено единствено във високите части на планините. Те са градски птици, които съжителстват с хората повече от 10 хил. години. Ние ги познаваме добре, но не всички от нас знаят колко трудности срещат в оцеляването си. Акцията по преброяването им ще бъде колкото сериозна, толкова и приятна и забавна за доброволците, включили се в нея:

Снимка
Когато отидем и се срещнем с природата, тогава ставаме по-добри хора. А чрез участието в преброяването, човек научава много за врабчетата. Като награда за участниците в кампанията сме подготвили ново издание на „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков. Със съдействието на семейството на автора направихме нов вид корица на книгата, която е в подкрепа на кампанията. За разлика от всички други издания, върху които са нарисувани всички врабчета – герои в повестта, върху нашето има само едно врабче. Това е символичен акт и се надяваме, че в резултат на тази кампания, един ден нашите внуци ще познават врабчетата от собствен опит. Но е напълно възможно и да изчезнат, както се е случило вече в много европейски столици.