Сред най-впечатляващите находки в Десетата национална изложба „Българска археология” бяха артефакти от античния некропол на Аполония Понтика в местността Буджака на град Созопол. Ръководители на проучванията са били археолозите д-р Теодора Богданова от Археологическия музей на Созопол и д-р Маргарита Попова от Националния исторически музей. През миналогодишния археологически сезон там е била изследвана площ около 12 декара. Както посочва д-р Богданова, на територията на този огромен обект, най-интересното, което е било открито, е фамилна гробница с впечатляваща архитектура, предизвикала голям интерес сред колегията. Засега, въпреки голямото и интензивно проучване на гръцките некрополи на територията на България и Румъния, в античния гръцки свят такава гробница засега не е известна. По думите на д-р Теодора Богданова тя е предизвикала голям интерес, а също и находките, открити в нея:
Тя е помещавала седем погребения от два различни периода. Тоест, първоначално е изградена през елинистическата епоха, когато е била използвана като фамилна гробница. Вътре в нея са погребани седем души, тоест, цялото семейство. Има както възрастни хора – мъж и жена в централната гробна камера, очевидно главата на семейството, и още три гроба, които съдържат тленните останки на четири деца. Находките са керамични и стъклени съдове, теракотени фигури и златни накити, които бяха открити в единия от детските гробове: златна огърлица и златни обици тип „лъвска глава”, популярни през елинистическата епоха. Цялото това съоръжение е изградено и използвано от средата на трети век преди Христа до началото на втори век преди новата ера. Централната камера в някакъв по-късен период е била ограбена, гробовете са разрушени, но само тези в центъра. Явно това са успели да открият. И през Първи век след Христа това място е използвано отново за гробове. Открити са два гроба от римския период. Но тъй като те не бяха разрушени, това ни дава основание да считаме, че разрушаването и ограбването на елинистическата гробница е станало преди Първи век след Христа. Тоест, още в античността са ограбени. Явно тези хора са били доста богати, тъй като това, което е останало след тяхното ограбване, ни навежда на мисълта, че са били с доста богати дарове.
Очевидно се е знаело, че там е имало ценности и още на времето гробовете са били ограбени и разрушени. За щастие, детският гроб е бил донякъде в периферията на гробницата и е останал непокътнат за радост на археолозите.
Колкото до римските гробове, те са с кремация на място. В единия е бил открит златен венец в областта на главата. Става дума за мъж на възраст между 20 и 40 години, погребан с железен нож, с редки керамични и стъклени съдове. Особен интерес представлява находка в един от гробовете. Става дума за рядка релефна чаша, внос от древногръцкия град Пергам. Произведена е през І век след Христа. В България е известна само още една такава, намерена е във Варна. Украсена е с глави на Дионис, сцени на плодородие и благоденствие.
Снимки: Венета Павлова и архив
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..