До юни трябва да е готов проектът на национална програма за българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това съобщи вицепремиерът Деница Златева на конференция в София, организирана от фондация „Фридрих Еберт“, Българското дипломатическо дружество и Института за икономически и международни отношения. Окончателният вариант на документа ще бъде готов в навечерието на самото председателство, което започва от януари догодина. Една от важните теми за България е черноморският регион.

Черноморският регион е пресечна линия на интересите на ЕС, НАТО и Русия. Само това е достатъчно, за да му се обърне по-голямо внимание. Тази част на Европа винаги е привличала геополитическия интерес на великите сили, а след присъединяването на България и Румъния към ЕС преди 10 години значително нарасна и икономическият интерес към региона. Служебният вицепремиер Деница Златева, която отговаря за подготовката на България за нейното първо председателство на Европейския съвет, се спря на значението на Черноморския регион за ЕС.

За никого не е тайна стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС, което бе признато и с приемането на България и Румъния през 2007 г. С този акт Черно море се превърна отчасти във вътрешно за съюза море.

Този факт потвърди и Георги Пирински, бивш външен министър на България, а днес депутат в ЕП. По думите му, ЕС все по-интензивно обсъжда обща отбранителна политика. Наред с плана на НАТО пък за увеличаване на бюджетните разходи за отбрана, дългогодишният дипломат смята, че това е нужно, но едностранно. И залага на дипломацията при решаването на конфликтите в региона:

В Черноморския регион има достатъчно създадени предпоставки, на които да се стъпи, за да се развият именно дипломатически инициативи, които да овладеят нарастващото напрежение и противопоставяне. Убеден съм, че поставянето на Черноморския регион в дневния ред на ЕС по време на българското председателство ще бъде пренесено през австрийското към румънското председателство в началото на 2019 г. Защото темата е повече от актуална и е твърде необходимо да се занимаем с нея сега.

Черноморският регион винаги е бил пресечна точка на съприкосновения на различни нива, подчерта Любомир Кючуков, директор на Института за икономически и международни изследвания в София. Според него, при решаването на конфликтите дискусията рядко излиза извън търсенето на виновника. Характерно за региона по думите му е:

Много двустранни замразени конфликти, много зони на реални военни действия, много оръжие и преди всичко пряка линия на конфронтация, тип Студена война. За разлика от страните, които граничат директно с Русия, България и повечето страни от Югоизточна Европа виждат рисковете за своята сигурност не толкова в директна агресия от изток, колкото в цялостно влошената среда на сигурност в резултат от конфронтацията между Русия и НАТО. А това прави страните от Югоизточна Европа по-уязвими на директните заплахи за сигурността, каквито са тероризмът, радикалният ислям, преливането на нестабилност от Близкия изток и бежанският натиск.

Според Любомир Кючуков, Русия няма потенциала да предложи алтернатива на страните от Югоизточна Европа. И препоръча на днешните европейски лидери да обърнат внимание на историята, която категорично показва, че е по-добре да се преговаря с Русия, отколкото да се воюва.