Приключи през отминаващата седмица обиколката на председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Словения, Македония, България и Гърция. Посланията му бяха свързани с разширяването на ЕС след брекзита, спасяването на Гърция от фалит, както и с „новия европейски проект”, както дипломатично се определя бъдещото преминаване на ЕС на две и повече скорости, сиреч на страни-членки „първо качество” и „второ качество”.

Но основната тема на обиколката беше Туск да се похвали, за това как Брюксел умело и ефективно е помогнал на балканските страни за пресичането на така наречения „балкански маршрут” на мигрантите, сключвайки договора Турция да ги възпира на своя територия.

В София Туск бе посрещнат от президента Румен Радев. Двамата разговаряха на четири очи, след което дадоха брифинг. Председателят на Европейския съвет започна с потупване по рамото: „България е най-добър пример как трябва да се охраняват границите на ЕС, включително и браздата с Турция”. Туск добави в тази връзка, че София е на една крачка от присъединяването към шенгенското пространство и че ако питаме него, той е „за” това, ама имало страни-членки, които били против. Това клише в различни аранжименти го чуваме от години, при всяко посещение в София на високопоставен чиновник от структурите на ЕС.

Едно друго клише, което чухме от устата на Туск е, че ЕС не означава само фондове и програми, а и споделени ценности, политическа солидарност и достойнство. Но все пак заяви, че си дава сметка как тежи върху българския бюджет охраната на границата с Турция, която е и външна за ЕС, и съобщи, че в случай на кризисна мигрантска ситуация ЕС има готовност за спешно финансиране на България. Това е поредното обещание, което доказва, че все пак фондовете са над всичко. Но засега България трябва да продължи да харчи от своите пари, след като символичната финансова помощ от Брюксел, отпусната преди време, отдавна е усвоена.

Президентът Румен Радев бе конкретен и лаконичен: „Сигурността на европейските граждани започва от сигурността на българската граница”. Държавният глава настоя за приемане на общ оперативен план на ЕС, подплатен финансово, за опазване на българската граница при масиран мигрантски натиск. Той припомни на госта, че за София е „изключително важно да развива добросъседските си отношения с Турция”. Но, от друга страна, „повишаването на напрежението между ЕС и Турция създава най-голям риск точно за България”. Отговорът на Туск беше определено „ала Пилат Понтийски”: ЕС спазва своите задължения по договора (т. е. налива милиарди в хазната на Анкара) и очаква от Турция също така да спази своята част от споразумението (т. е. да задържа милионите мигранти в биваци на своя територия).

Добре ли си прави сметките ЕС? Или ги прави без кръчмаря? След броени дни референдум в Турция ще даде, най-вероятно, неограничена власт на сегашния президент Реджеп Таип Ердоган. И тогава „новият султан” на съседната ни държава би могъл в един хубав ден, под един или друг претекст, да реши да насъска примерно стотина хиляди мигранти към Западна Европа. Тогава телените ограждения по българската граница с Турция ще бъдат пометени и, питам се, как и кога ще помогнат обещаните от Брюксел на София допълнителни финансирания? Как и кога ще помогнат прословутите „споделени ценности, политическа солидарност и достойнство”?