Докато не затрепти нещо у мен, зная, че няма да направя добър пейзаж и не се захващам за работа – това са думи на един от големите български художници – Борис Денев. Негови творби могат да се видят до 26 май в столичната галерия „Лоранъ”. Eкспозицията е наречена „Пътуване с Борис Денев. Непоказвани пейзажи”.

Преди няколко години изкуствоведът Весела Христова-Радоева имала възможност дни наред да се радва на негови картини от великолепното наследство, което неговата дъщеря Славка Денева дарила на Съюза на българските художници. Това се случва в навечерието на негова голяма юбилейна изложба. И тогава прозряла защо критиците от средата на 20-те години до края на неговия жизнен път, са казвали, че в някои отношения има и по-добри от него, но като пейзажист той е ненадминат. Впрочем, достатъчно е да се вгледате в творбите му, за да усетите как магията на природата оживява в платната му.

Борис Денев е влюбен в природата – отбелязва г-жа Радоева. – Това е негово кредо не само на  художник. Още много млад, когато започва с първите си стъпки като учител по рисуване в едно великотърновско село, той пише доклад за  конференция на учителите. И казва, че както пейзажът и природата носят вдъхновение, художникът, рисувайки ги, може да помогне за облагородяването на човека и никой друг не може да го направи. Сравнява художниците с философите, които, развивайки своите идеи, също дават възможност за полет на духа. По това време той все още няма художествено образование. Много по-късно, показвайки свои картинки, почти джобен формат, в една изложба на Дружество „Съвременно изкуство” през 1908 година в София, го забелязват ценители и художници и той събира кураж следващата година да направи първата си самостоятелна изложба. С парите от нея заминава в Мюнхенската художествена академия. За съжаление, той остава за сравнително кратък период там, но, както и по-късно критиците пишат, едва ли неговото пребиваване в Мюнхен е решаващо за развитието му като художник. Той просто трупа още знания, но не това е най-важното в неговия път на художник.

Впрочем, когато започва Балканската война (1912-13 г.), той прекъсва следването си и отива на фронта като санитар-доброволец. Впоследствие остава 10 години като военен художник към щаба на армията. Паралелно с военната тематика рисува и стотици пейзажи, портрети, композиции с исторически и библейски теми.

След установяването на просъветско управление в България обаче той изпада в немилост, арестуван е и преживява десет месеца в Софийския затвор и в концлагер в Дупница. Причината за това са негови фейлетони във вестниците „Слово” и „Зора”.  Когато излиза на свобода, му е забранено да рисува на открито, изключен е за 10 години от Съюза на българските художници през 1945-та.

В крайна сметка, приживе Борис Денев има 25 самостоятелни изложби. Повечето от тях са главно в периода от края на 20-те до средата на 40-те години на миналия век.

Той неслучайно, дори когато е военен художник, рисува ужасите на войната, военните походи, налага му се да пресъздава портрети на генерали и на полковници. И може би точно заради тия портрети в един момент той казва: не мога повече да бъда военен художник, не ми е това в натюрела. Аз искам да рисувам обикновените хора, искам да рисувам пейзажи, искам да рисувам друго, а не парадни композиции.

Както посочва Весела Радоева, за да усети формата на едно живописно произведение, Борис Денев винаги гледа мащабно, панорамно. Панорамата може да бъде с размерите на пощенска картичка, но също и метър и половина-два. Т.е. усещането за монументалност при него е вродено. Това го могат малцина, а сред художниците пейзажисти още по-малко, обобщава г-жа Радоева.