Много възможности за приятни разходки предлагат околностите на София, както за добре тренирани, така и за пишман туристи. Един от интересните за втория вид любители на природата маршрути е в района на село Елешница. Крайградски автобус ще ви отведе до село Желява, а оттам можете да поемете на романтична разходка към Елешница със спиращ дъха изглед към виадукт Елешница и с полъха на вятъра сред ширналите се наоколо зелени поля.

В близост до село Елешница, скътан в полите на Стара планина и по течението на река Яковищица, известна още като Манастирска, се намира Елешнишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“. По пътя натам ще срещнете живописни кътчета, подходящи за пикник, ще можете да се разхладите във водите на реката, а и да наберете коприва за вкусна супа. Ще ви направи впечатление, че местните хора съхраняват историята си такава, каквато е, независимо от смяната на политическата конюнктура. Ще видите мемориал, посветен на „загиналите за България в разни времена, но срещнали смъртта еднакво смело, за да цъфти любимата страна“. На метри срещу него сред дърветата, романтично обраснал в бръшлян, изненадващо изниква паметник на партизанката Йорданка Николова, разстреляна тук през юни 1944 г. По времето на социализма селото е носило нейното име – Йорданкино. По-нататък по пътя си ще видите и паметник на убити от османлиите участници в Априлското въстание от 1876 година.

Информационна табела пред живописния Елешнишки манастир сочи, че той е бил основан през XIII-XIV век като девически. Местните разказват, че първото му местоположение било на 2 километра от сегашното място. Построен е с дарения на вярващи от близо и далеч. Бил е духовен и книжовен център, а през втората половина на XIX век тук е действало килийно училище. Църквата е реставрирана в периода 1997 – 2005 г.

Доц. Валентина Шарланова, доктор по етнология в Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, е сред изследователите на този манастир, който е бил част от Софийската Мала Света гора. Според доц. Шарланова, в църквата се определят три стенописни слоя, като най-старият в наоса, частично оцелял, е от края на ХVI – началото на XVII век, когато манастирът е възстановяван. Тя допълва, че от най-стария живописен слой са запазени изображения в медальони на светците лечители Козма и Дамян, св. Симеон Стълпник, св. Константин и св. Елена, св. Орест и св. Мардарий. Според нея не е изключено църквата да е зографисвана от известния иконописец – преподобния Пимен Зографски, който е работил и по други църкви в региона. При свалянето на стенописите за съхранение на източната стена на притвора е разкрита голяма композиция с ярки наситени тонове, изобразяваща Страшния съд, разказва доц. Шарланова. В тази творба експертите разпознават стила на българския възрожденски художник Никола Образописов, представител на известната Самоковска иконописна школа.

Зад манастира започва пътят към връх Мургаш, който се издига на височина 1687 м и е част от маршрута Ком – Емине. За названието на върха има легенда, която ще ви подскаже, дали да продължите нагоре или кротко да се върнете назад.

Според местната легенда в тогавашното село Якущица, днес – Елешница, някъде около завладяването на българските земи от османските нашественици, живяла изключително красива девойка на име Златка. От близо и далеч идвали кандидати за ръката й. Тя обаче не ги намирала за достойни и им поставяла тежко условие – че ще се омъжи за онзи, който я пренесе на гръб на върха на планината. Повечето от ергените се отказвали по пътя, друга – падали от умора без да стигнат целта. Един ден в селото пристигнал младеж на име Мургаш. Лудо влюбен в девойката, той смело поел по стръмния път с товара на гърба си без да усеща умора. Но на последния най-стръмен рид над голяма поляна сърцето му не издържало и той се строполил мъртъв. Местните погребали момъка на върха, който нарекли на него. А поляната, на която момъкът загубил живота си, първоначално станала популярна като Златина поляна, а по-късно Зла поляна.