Сближава ли се или продължава да изостава България от развитите европейски страни? На този въпрос се опитва да даде отговор едно изследване на фондация „Отворено общество” и нейния „Индекс на настигането”, което беше публикувано тази седмица. Изследването измерва и класира постиженията на 35 страни в Европа – членки и кандидатки на Европейския съюз, по 47 индикатора, разделени в 4 категории – икономика, демокрация, качество на живот и управление. България се нарежда на незавидното и непрестижно 29-о място в компанията на повечето страни от Балканския полуостров, били те членки на ЕС или все още не. В челото на класацията са северните и северозападните страни - Дания, Швеция, Люксембург и Холандия, следвани на малка дистанция от Финландия, Исландия, Германия, Австрия, Ирландия и Великобритания.

Заслужава да се види как България се представя в различните категории и какви са основните й проблеми.Въпреки че е най-бедната страна в Европейския съюз, България най-добре изглежда през призмата на икономическите показатели. Тя се нарежда на 27-а позиция, а по отношение на външния дълг е на престижното 3-то място на континента. Това е съвсем логично и напълно обяснимо на фона на икономическия ръст, регистриран през миналата година от над 3 процента. А разумната бюджетна политика и ограничаването на публичните разходи нямаше как да не доведат до дълг, който е под 30 на сто от БВП и не представлява никаква заплаха за страната.

България е 29-а по отношение на качеството на живота и на държавното управление. Това означава, че нещата тук не вървят добре след като сме в дъното на таблицата. Тази класация всъщност не казва нищо ново за страната, защото за българите това е всекидневие. Това се отнася както до материалното благосъстояние, така и до здравните услуги, образованието, транспортната и енергийната инфраструктура.

Неслучайно българите са на едно от последните места в една друга класация – тази за усещането за щастие. Вярно е, че те понякога прекаляват с песимизма си, но е вярно също така, че те получават най-ниските заплати в целия Евросъюз, че образованието е на много ниско равнище, че здравеопазването е в плачевно състояние, че българските пътища и автомагистрали са на равнището, на което тези пътни съоръжения в Европа са били в края на 60-те години на миналия век. Не трябва обаче да се подминава с пренебрежение фактът, че заплащането на труда в България се увеличава с най-бързи темпове в Европа, че средната класа става все по-многобройна и по редица показатели не отстъпва кой знае колко в сравнение с начина на живот и покупателната способност на тази част от обществото в останалите европейски страни. Най-нисък резултат страната ни записва при индикаторите „очаквана продължителност на живота" - предпоследното 34-о място, „корупция“ - 33-то място, „доверие в хората“ и „свобода на медиите“ - 30-о място.

Колкото и нерадостно да изглежда в момента съпоставянето на българите с останалите европейци, утешително е, че поне те вече не слизат надолу в различните класации, а постепенно вървят напред. Ръстът на БВП е постоянен, продължителността на живота се увеличава, образованието и здравеопазването се реформират, корупцията в публичния сектор става все по-нетолерирана от гражданите и правосъдието. Рано е обаче да се каже, че България скоро ще стане сравнима по условия на живот на по-развитите западни европейски държави. Изоставането е прекалено голямо, за да може за кратко време да бъде преодоляно.