Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марта Форсайт: над 40 години с екзотичния и магически автентичен български двуглас

БНР Новини
Петра, Злата и Стоя с Марта Форсайт, 1988 г.

Една енергична жена от Бостън е може би най-запаленият изследовател на българския автентичен фолклор. Любовта на Марта Форсайт към него датира от времето, когато изучава руски език и литература в университета и се записва на курс по славянски фолклор. Нейна преподавателка я въвежда в автентичния фолклор от България. Марта е очарована – не веднага, но затова пък завинаги. Започва да посещава България през 1976 г., среща се и си сътрудничи с Вергилий Атанасов, Ани Илиева и други учени от Института за музикознание на БАН. Вергилий Атанасовя изпраща в софийските села Бистрица и Железница, както и във Велинград. В Бистрица Марта се среща със семейство Александрови, които познават местните певици и запознават американката с тях.

СнимкаНаправих първите си записи през 1978 г. на магнетофон за 48 долара. Но записите са добри. Разполагахме с 50-60 аудио касети за 3 месеца. Научихме са да не изключваме магнетофона, когато жените спираха да пеят, тъй като започваха да разговарят, да разменят мисли, а в един момент подемаха песента отново.

Аксиоматично е, че българският фолклор представя невероятно многообразие от ритми, мелодии и вокални техники. Марта Форсайт обаче е изследовател с много ясен фокус в своята работа:

Винаги съм се фокусирала върху двугласа. Имам предвид Шопско, Западните покрайнини, Пирин и Неделино. Имам чудесни приятели в тези места. През 1990 г. поканих Бистришките баби на 21-дневно посещение в САЩ. През 2000 г. мой приятел покани две 20-годишни момичета от Неделино. Те изнесоха концерти и работиха съвместно с две сестри-американки на същата възраст. През 2006 г. поканихме две жени от Драгиново. Те имат пекарна и когато работят до късно, много често пеят – и точно онези стари песни.



Сенокос в Говедарци, 1986 г.Днес, повече от 40 години по-късно, Марта Форсайт притежава внушителен архив. Изнасяла е лекции на различни конференции, а през 1996 г. публикува двуезичната английско-българска книга Listen Daughter and Remember Well („Слушай, щерко, и добре запомни“), посветена на песните на Линка Гергова.

Всъщност моят архив е всичко, записано от мен, дори записи на разговори. Но основната му част е резултат от три експедиции с подкрепата на организации, подпомагащи различни научни проекти като „Фулбрайт“ и IREX (Международен съвет за научни изследванияиобмен). През 1981 г. прекарах 3 месеца на терен в България, а след това отново по три месеца през 1985 и 1988 г. Целта беше да записвам музика и всеки път записвах по около 50 аудио касети. Прегледала съм всичките, транскрибирала съм думите, както и част от музиката. Колекцията съдържа около 4000 единици. Не става дума за 4000 песни, разбира се, тъй като понякога съм записвала варианти на една и съща песен в 5 или 7 села. На този етап целта ми е дигитализирането на този архив. Сега работя за включването му в Библиотеката на Американския конгрес и по-специално в Американския център по фолклор към Смитсъновия институт. Търся място, където моят дигитализиран архив да бъде съхранен за бъдещите поколения.

На връщане от полето, пеейки, 1988 г.


Повече от всекиго другиго Марта Форсайтима отговор на въпроса защо чужденците са запленени от българския фолклор.

Трудно е да се каже. Според мен той е екзотичен от една страна, но от друга – магически! Тези ритми са странни, но след известно време започват да ти липсват, когато не ги чуваш. Не всеки обича да слуша автентичните селски песни. Аз не се занимавам с фолклорните обработки – те са красиви като музикални произведения, но това не е фолклор. Моят интерес е съсредоточен върху фолклора – върху онова, което хората създават сами и правят, без някой да им казва какво трябва да правят.

Снимки: личен архив





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50

Яйцето – символ на плодородието и новия живот в българския фолклор

Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се захване най-възрастната жена в семейството, като първото яйце винаги се боядисва в червено. Според..

обновено на 17.04.25 в 11:29

Защо е важно всяка лазарка да участва в обредното кумичене на Цветница

В българската народна традиция Цветница и Лазаровден са свързани празници, от Лазаровден момичетата се подготвят за ритуала кумичене, който се изпълнява сутринта на Цветница. Тук се спазва много стара обредна традиция, свързана   с вярата в..

публикувано на 13.04.25 в 09:15