Разположението на Видин край река Дунав, близостта до Румъния и Сърбия, обуславя взаимните влияния на традиционните култури. Вековното съжителство е оставило своя отпечатък в уникалното фолклорно наследство на музиката, танците, песните, обредно-обичайната система на видинчани. Наред със самобитните местни певци, свирачи, танцьори, Ансамбълът за народни песни и танци „Дунав“ в града се утвърди като верен пазител на видинския фолклор, но представен чрез сценичните му концерти и музикално-танцови постановки.
През тази година ансамбълът чества 45-годишнина от основаването си. Това е възраст, преминала периодите на първите стъпки, творчески търсения, ежедневен труд, положен с голяма любов към традицията, за да се утвърди сред най-добрите ансамбли в страната, доказал във времето постижения и признания у нас и по света.
Генчо Генчев, главният художествен ръководител на АНПТ „Дунав“ – Видин отбелязва важни етапи от развитието му:
Аз дойдох четири години след създаването на ансамбъла. Първият хоров диригент бе колегата Любен Болдоков, а диригент на оркестъра – Камен Маринов. След като завърших Музикалната академия през 1975 г., бях назначен в ансамбъл „Дунав“. Вече бе приключило обучението на музикантите в нотното писмо. По слухово подражателния начин продължих само с хора. Нито една певица не можеше да чете ноти. Привлякохме постепенно по-млади певици, които вече познаваха нотното писмо. Сега е лесно, тъй като много от тях са завършили музикална академия. Когато дойдох в ансамбъла, Филип Кутев, основателят на тези състави ми каза: “Отиваш в ансамбъла, но трябва да бъдеш разпознаваем за слушателите на България – т.е. да не бъдеш блед подражател на Северняшкия, Пиринския и др. ансамбли. Трябва да създадеш собствен облик, да издириш местни песни, мелодии, хора, които да предложиш за твоите състави, че като засвирите по радиото, да се знае, че това са видинлии.“ Това е основната ми задача – да издирвам, съхранявам и разпространявам фолклора на Северозапада. Но ансамбъл, който излиза в чужбина, трябва да представя танци, свирни и песни от други фолклорни области, защото представяме България.
От всички български фестивали сме лауреати и носители на златни медали. През 1981 г. бяхме удостоени с най-голямата награда на конкурса в гр. Закопане, Полша – „Златна брадва“. Цитирам и думите на проф. Райфус от Краковския университет: “Вие възстановихте хегемонията на българските състави за правилното тълкуване на българския фолклор.“ Имахме успех и в един сериозен конкурс в Турну Северин, Румъния, също в Италия, Египет. В България сме носители на „Златна лира“, присъдена ни от Съюза на българските музикални и танцови дейци. В Турция взехме втора награда в един авторитетен конкурс, където участваха 20 колектива. Нашите призове са изложени на витрина в ансамбъла. Благодарни сме на сегашния видински кмет, който мисли и милее за ансамбъла. Знаете, че в Северозапада пари няма, но той полага усилия да осигури хората в ансамбъла. От името на целия ми екип благодаря на видинския кмет и екипа му.
Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада българка, която житейски обстоятелства отвеждат в САЩ още в невръстна детска възраст. В Чикаго Елеонора..
Приповдигнато настроение, блясък в очите, весели и усмихнати хора, красиви български песни и танци белязаха началото на Първия събор на българските фолклорни състави в чужбина, който беше открит снощи във великотърновското село Арбанаси...
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..