В предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива” гостуваме в перлата на североизточна Унгария – Мишколц, център на културен туризъм, спа и гурме туризъм. Това е четвъртият по големина град в страната след Будапеща, Дебрецен и Сегед. Наричали са го „портата на планините Бюк” заради географското му разположение. Наричали са го „стоманен град” заради силните традиции в областта на металургията, датиращи от 1760 г. През последните години си спечелва титлата „оперна столица на Унгария” заради престижния международен оперен фестивал „Барток плюс”, който се провежда през юни, както и „унгарската столица на филмовото изкуство” заради значимия международен филмов фестивал през септември. Наричат го и „зеленият град” заради фокуса върху опазването на природната среда.
Тъкмо красивата природа е една от причините готическият замък на Диошдьор край Мишколц, издигнат върху руините на по-стар замък, да стане един от любимите ловни дворци на крал Луи I или Лайош I Велики през 14-и век. След това замъкът придобива и запазва значението на сватбен подарък за унгарските кралици чак до началото на османското нашествие в Унгария. То го превръща в руини. Но през 60-те години на ХХ век започват археологически проучвания и през 2014 г. замъкът е възстановен и отворен за посещения.
Тук се намира втората по големина тронна зала в Европа от 14-и век, в която са се състояли много важни политически събития по времето на крал Луи I. В една от залите в източната част на замъка се съхранява кост от света Ядвига – най-малката от трите дъщери на крал Луи I, която става кралица на Полша, животът й е обвит в множество легенди и през 1997 г. е канонизирана за светица на католическата църква от Папа Йоан Павел II. Т.нар. "втори златен век" на този замък е по времето на нашия легендарен крал Матияш и неговата съпруга кралица Беатрис Арагонска. Тя преустройва замъка в прекрасен ренесансов дворец. Той е притежавал през 15-и век огромна библиотека, втората по големина след Ватиканската, кралица Беатрис е била най-високо образованата европейска кралица по това време, свирела е на музикални инструменти и е играела отлично шах. Историята на Средновековния замък на Диошдьор започва с крал Луи I и завършва 200 г. по-късно с крал Луи II, разказва една от придворните дами в него Ержебет. Днес замъкът отново се оглася от множество посетители и от ежегодните рицарски турнири през август. Парченце от него – кралският трон от дърво, украсен с ренесансови инкрустации, предполага се, от параклиса на замъка през 15-и век, е пренесено в Реформаторската църква на хълма Аваш в сърцето на град Мишколц. Там се проведе едно от музикалните събития – органов концерт, от програмата на тазгодишния оперен фестивал „Барток плюс” в Мишколц. Чуйте репортерски запис в звуковия файл.
През град Мишколц тече малка река – Синва. Според стара легенда едно време, когато хората отваряли прозорците на къщите си край реката вечер, във въздуха се понасяла неземно красива музика. Свирел тайнствен млад цигулар, който през деня се криел от всички. Тъжна била неговата съдба – когато бил малко дете, домът и близките му изгорели при пожар. Той единствен оцелял, но бил целият обгорен. Лекарят, който го спасил, го отгледал като свое дете и го научил да свири прекрасно на цигулка. Всяка нощ пеела и ридаела цигулката в ръцете на младежа. Една красива девойка се влюбила във вълшебната музика. Как ли не се опитвали да я спрат близките й, но тя всяка вечер се отправяла към реката при своя любим. Там, където ги видели за последен път, след много години – през 1927 г. гражданите на Мишколц построили прекрасен Дворец на музиката. И днес от него, от Музикалната академия на Мишколц непрекъснато се носи музика. А на съседния площад „Бела Барток” всеки ден се изнасяха концерти на открито по време на оперния фестивал „Барток плюс”. От другата страна на красивата главна улица се носеше музика откъм Националния театър на Мишколц, пред който артистите също събираха многобройна публика на кратки спектакли „на открито”.
Театърът е голямата гордост на града! Всъщност това е първият театър, построен в Унгария. Историята на Националния театър на Мишколц започва преди 200 г. По това време пътуващи трупи изнасят спектакли из Унгария и една от тях пристига в града. Хората обикват истински музикалния театър и след отпътуването й решават да си построят театър в Мишколц. Първата малка сграда е завършена през 1823 г. На това място в момента е разположен Музеят на театъра. През 1857 г. е открита днешната сграда, чиято външна архитектура е в класически стил, а интериорът е в нео бароков стил. Залата, със 700 места, е изключително красива – в бяло, винен плюш и златни орнаменти. Осветена от голям красив тежък кристален полилей, който се сваля и почиства веднъж годишно. Постепенно през годините са изградени 5 сцени. На гърба на основната сцена е направена лятната сцена с 500 места. Двете се отделят с подвижна метална стена. Откритата сцена има аналогични размери, въртящ се кръг и подвижна покривна конструкция, т.е. могат да се изнасят спектакли и при лошо време. Има и 3 камерни сцени. Едната се използва за спектаклите от детската образователна програма. В Националния театър на Мишколц работят 300 души, артистите са 150 – солисти, хор, оркестър и балет. Финансирането на театъра е смесено – от държавата, общината и от собствени приходи. Правят се по 500 представления годишно – опера, балет и драматичен театър. През месец февруари се провежда фестивал за унгарците, които живеят извън границите на Унгария, например в Румъния или Словакия. През месец април се провежда международен фестивал за съвременно танцово изкуство, а през месец юни – Оперният фестивал „Барток плюс“, но който имах удоволствието да гостувам.
Това беше седмица, изпълнена с много интересни и красиви преживявания! Едно от най-вълнуващите беше спектакълът на Унгарската държавна опера в Будапеща на „Въртящата се стая” от Золтан Кодай. Тази година специален акцент в програмата на фестивала беше творчеството на големия унгарски композитор по повод 50-годишнината от смъртта му. „Въртящата се стая” не е точно опера. Кодай създава голямо музикално-сценично платно на основата на трансилвански народни песни. Композиция от 27 песни, танци, балади и музикални игри рисува редуващи се картини на смърт, погребение, годеж и сватбени ритуали. Музиката е прекрасна, напълни ми душата! Постановката – дело на полския режисьор Михал Знаниецки, също беше много добра – съчетание на класическа красота и съвременна динамика. За втори път гледам негова постановка след „Травиата” на оперния фестивал на крепостта Масада в Израел и отново съм много впечатлена! Но кулминацията на вечерта беше, когато дългите финални аплодисменти бяха прекъснати от бис. Артистите на сцената запяха една от песните из операта и цялата публика в залата на Театъра в Мишколц запя заедно с тях. За мен това беше изключително силно преживяване, от тези, които се помнят дълго и те карат да настръхваш дори само когато си спомняш за тях. Пожелах си да чуя такова нещо и у нас в концертната зала или в операта!
Оперният фестивал „Барток плюс” в Мишколц е създаден през 2001 г. от големия унгарски диригент Гергели Кеселяк. През първите години се фокусира върху творчеството на Бела Барток и представя и трите музикално-сценични произведения на композитора. Правят се дори по няколко различни постановки на една творба в рамките на едно и също издание на фестивала – например операта „Замъкът на херцога Синята брада“ е била представена в Театъра в Мишколц, в замъка Диошдьор и в пещерата „Свети Ищван“. През последните години основната мисия на фестивала Барток плюс е да стимулира и представя съвременното оперно изкуство.
Посланието на фестивала, което ние не просто искаме да кажем, а да извикаме, е че има нужда от съвременна слушаема, популярна оперна музика! Прекрасно е, че има авангард или прогресив. От друга страна, дирижирам и мюзикъли и оперети. Това е много важно, но също така е много важно, че както и по времето на Моцарт, Верди и Пучини, така и сега имаме нужда от съвременна популярна оперна музика. Която не е мюзикъл, но би могла да бъде така популярна, както мюзикъла! Преди 5 г. аз отправих писмен апел към композиторите от цял свят да не се страхуват да създават такава музика. Разговарял съм с много композитори, които се притесняват да пишат популярно, защото това няма да бъде прието от гилдията на съвременните музиканти. През последното столетие достъпно написаната музика e отхвърляна от критиците като несериозна. Но нима Бах и Моцарт не са вплитали в своите творби музика от улицата, позната и обичана от всички?! Те са умеели да я превърнат в сериозна музика и в същото време достъпна. Разбира се, аз познавам и обратните аргументи, че светът много се е променил. Но и по времето на Моцарт светът е бил и лош, а композиторите са създавали красива музика. Така че аз не приемам тези аргументи, че светът е лош и музиката трябва да отразява това! Може би тя трябва да показва пътя за излизане от това!
Знам, че имам съмишленици по света, но не знам за друга организация, която да декларира това така, както Оперният фестивал в Мишколц. И аз вярвам, че идва такъв обрат в съвременната оперна музика. За да го ускорим, през 2013 г. ние създадохме конкурс за оперна композиция. В него даваме голяма свобода на композиторите по отношение на тематиката, продължителността и оркестровия състав. От тях изискваме само да са уредени авторските права на либретото и творбата да не е била вече представяна в сценичен вариант. Международното жури се състои от диригенти, композитори, режисьори и продуценти. От всички изпратени партитури то избира 3 творби и фрагменти от тях се представят в концертен вариант. В първите две издания на конкурса не излъчихме победител. Оперната творба, която победи в третото издание на конкурса през месец декември този сезон – „Сцевола“, има световна премиера в настоящото издание на оперния фестивал „Барток плюс“. Другите творби също бяха много силни и вероятно ще бъдат представени на следващото издание на фестивала, който е ежегоден. А през есента ще бъде отворено за участие следващото издание на оперния конкурс, който се провежда през 2 години.
На фестивала също така представяме гостуващи продукции и копродукции. За последните 5 издания имаме 21 премиери. Част от тях продължиха своя сценичен живот и в други театри. И аз се чувствам много щастлив, когато съвременна оперна творба има огромен успех! В програмата на тазгодишния оперен фестивал „Барток плюс“ имаме танго опера, рагтайм опера, съвременна опера, вдъхновена от стила на Пучини… Този фестивал не се стреми да задава правилния път за развитие на съвременната опера, но да показва различни пътища след Барток, в началото на ХХIвек. Това е концепцията на „Барток плюс”, сподели големият унгарски диригент и създател на фестивала Гергели Кеселяк в интервю за предаването „Каста дива” в навечерието на световната премиера на операта „Сцевола” от унгарския композитор Саболч Матяши.
Спектакълът – копродукция на оперния фестивал „Барток плюс” и Музикалната академия „Ференц Лист” с участието на световноизвестната унгарска певица Андреа Рошт, имаше много голям успех. Съвсем заслужено! Сюжетът на операта е вдъхновен от легендата за Гай Муций Сцевола, който спасява Рим през 508 г. пр.Хр. от набезите на етруските с нечовешката си смелост и издръжливост, поставяйки лявата си ръка в горящ огън. Както подобава на съвременна опера, либретото на Ласло Яник пренася този героичен жест във времето, във военен конфликт в началото на 21-и век. Разбира се, най-голям интерес представляваше музикалното решение. Наистина чухме съвременна слушаема опера! Представете си сякаш оперното изкуство след Рихард Щраус е продължило развитието си, обогатено със знанието за достиженията на втората виенска музикална школа Шьонберг, Веберн и Берг, но без разпада на тоналността и мелодиката. Младите певци на сцената бяха вътрешно убедени в това, което интерпретират, и успяха да го предадат въздействащо и на публиката в залата. А участието на голямата оперна звезда Андреа Рошт още повече усили усещането за музикална приемственост. Много силна музикална интерпретация на Хора и Симфоничния оркестър на Мишколц под диригентството на маестро Саболч Шандор. Бях очарована от съвременния танц, който видях на сцената в Мишколц – и като хореография, и като интерпретация беше на най-високо ниво! Световна премиера на съвременна опера, която завърши с 10 минути аплодисменти – това беше безспорно голям успех!
Световната премиера на операта „Сцевола” от Саболч Матяши на оперния фестивал „Барток плюс” в Мишколц ми дари възможността да се запозная лично и да разговарям с най-голямата унгарска оперна певица Андреа Рошт. Беше голяма чест и изключително удоволствие да бъда поканена в гримьорната й вечерта след спектакъла, минути преди да отпътува отново за Оперния фестивал в Сегед. Тази голяма оперна звезда, пяла на най-престижните оперни сцени по света, притежава силна харизма и великодушието на някои от най-големите като Пласидо Доминго. И с мен, и с младите оперни певци на сцената след финалните аплодисменти тя разговаряше с подчертано благородство, но и с топла сърдечност.
Вярвате ли в съвременната опера? Защо е важно големи звезди като Вас да участват в такива оперни продукции?
Защото мисля, че за нашия оперен свят е много важно да намери нов път – новата опера на 21-и век, да събере заедно новите композитори и певци! Знаете ли, дори не е необходимо творбата да има голям успех, важното е да се опитваме, да видим какво се приема добре, какво – не. Другият вариант е операта да бъде музейно изкуство, което представя шедьоврите отпреди 300, 200, 100 г. Но когато Пучини е композирал „Тоска“ или „Мадам Бътерфлай“, това също е била съвременна музика! Или „Травиата“ на Верди съвсем не е имала голям успех! Но той го е направил! Опитвал е отново и отново! Защото духът на композиторите изпреварва другите хора! Мисля, че ние трябва да изявяваме духа си, своите чувства и мисли. И затова съм толкова щастлива след премиерата на „Сцевола“ и нейния голям успех! Публиката беше толкова въодушевена! И това беше правилно! Защото младите певци бяха фантастични! Режисурата беше много интересна. Музикантите бяха много добри. И за мен лично е много важно това да участвам в нови проекти! Защото аз съм любознателен човек.
А това отнася ли се и за новите режисьорски решения?
Да. Защото младите хора, нашите деца живеят с интернет сайтовете, с facebook, сред толкова много филми и клипове. Филмите са много по-динамични и различни от това, което бяха преди 30 или 40 г. Смятам, че в съответствие с това и оперната режисура трябва да се променя. Ритъмът трябва да се променя. Не много, защото естественият човешки ритъм не е чак толкова забързан! Ние все пак не сме роботи. Но това, което пресъздаваме на оперната сцена, трябва да бъде подходящо и за младите хора, а не да бъде само музейно изкуство! И Моцарт, и Верди, и Пучини! Защото музиката е приказка без край! Можем да я представим по различен начин, но ние имаме нужда от миналото. Защото само познавайки миналото, можем да изградим бъдещето! Младите хора имат нужда от операта и защото това е толкова силна емоция! Аз виждам, че младите хора днес имат затруднения да изразяват себе си, своите емоции и това е проблем. Трябва да можем да разтворим душата си!
В богатия Ви репертоар кои са най-любимите ви оперни персонажи?
В момента пея Тоска. И сега Тоска е в моите мисли, в моето тяло, в очите ми, в ръцете ми, в душата ми! В момента пучиниевите роли са много важни за мен. Но обичам и Травиата, Дездемона, Памина, Неда! Много обичам Неда! И Маргарита във Фауст на Гуно. Знаете ли, аз съм родена на 15-и юни, моят зодиакален знак е Близнаци и в мен живеят поне две различни личности!
Вие сте пели в най-престижните оперни театри в света. Кои са любимите ви оперни сцени?
Специално за мен много важна беше Миланската Скала, защото моята международна оперна кариера започна там с „Риголето“ под диригентството на маестро Рикардо Мути в партньорство с Ренато Брузон и Роберто Аланя. Тази роля и тези хора разтвориха за мен вратите на оперния свят! Аз летях! Когато пристигнах в Милано и стъпих за първи път на сцената на Ла Скала, си казах: „Боже мой! Мария Калас, Рената Тебалди, Рената Ското, Джузепе ди Стефано, Тито Гоби – всички тези изумителни певци са пели тук, на тази сцена! Бях толкова развълнувана, трогната! Защото за мен сцената е като храм! Там се извършва тайнство! Музиката ни пренася в друго измерение! Затова сцената е най-важното за мен като оперен певец!
Младите хора, които пяха тази вечер заедно с Вас на сцената на театъра в Мишколц в операта „Сцевола”, Ви обожават! След спектаклите на „Тоска“ на Фестивала в Сегед ви предстоят майсторски класове отново с млади оперни певци. Какво е най-важното послание за оперното изкуство, което се стремите да им предадете?
Чувството, страстта! След като направих няколко майсторски класове открих, че младите хора просто пеят. Без чувство, без израз! Те внимават за правилната певческа техника. Но правилната певческа техника трябва да бъде съчетана с много други неща! Трябва да можеш да пееш легато, да изградиш фраза. И аз им казвам: „Добре! Казах ти това и това, и това. Разбра ли ме? Да! Тогава отивай вкъщи, вземи партитурата и мисли върху нея. Мисли за музиката, за думите и за твоето чувство, какво предизвикват те в твоята душа! И след това изпей тези фрази! Защото ние трябва да дадем живот на нотите, да разберем значението. Когато съм Тоска, как трябва да застана на сцената, как трябва да направя тези 2 стъпки, това движение?! Те трябва да се превъплътят в друга личност! И това е много, много трудно за младите хора, според мен. Голяма задача!
А как според Вас се е променил светът на операта през годините. Мисля, че се е променил много!
Да, защото всичко е много бързо сега. Няма време за много репетиции. Тежко е! Точно затова мисля, че е толкова важно младите хора да репетират у дома. За да може ролята да влезе в кръвта им! Освен това има огромна конкуренция. Ако един певец отмени участието си, на негово място застава друг и него го забравят. Те трябва да пеят всеки път. Също така не е добре, че диригентите изискват да се пее с цяло гърло на всяка репетиция. Затова певците се изхабяват толкова бързо. Може би това е ключът! Маестро Мути винаги ми казваше да пестя гласа на репетициите. Той е умен и се грижи за човешкия глас! Аз наистина желая на младите певци да успеят да се справят с това по някакъв начин, защото е толкова важно да имаме добри млади певци с дълга кариера. Освен това за един артист е важно да има дълъг сценичен живот, не само 5 или 10 години, а 20, 25, 30 години! Защото аз започнах с Джилда, а сега пея Тоска. Те трябва да узреят за следващата роля, за следващия репертоар, каза световноизвестната унгарска певица Андреа Рошт.