Последният доклад на Националния статистически институт за пазара на труда и работната сила в България изглежда повече от оптимистичен. През първото тримесечие на 2017 коефициентът на икономическа активност на населението на възраст между 15 и 64 години е 62.9% и нараства с близо 1% спрямо същия период на миналата година. Икономически неактивните лица в тази възрастова категория са близо 1.4 милиона души, от които 132 000 нито работят, нито търсят заетост, поради големия период прекаран извън трудовия пазар.

На този фон се откроява рекордно ниското ниво на безработицата, която в периода януари-март е 6.9%, или с 1.7 процентни пункта по-ниска спрямо година по-рано. Само за няколко години нивото на безработицата спадна наполовина спрямо отчетените над 13% през 2013 година. По този показател страната вече е под средното ниво за целия ЕС.

Добрите данни от трудовия пазар идват на фона на криза в сферата на инвестициите, които през 2016 бележат значителен спад спрямо предходната година. Преките чуждестранни инвестиции буквално се сриват през 2016, бележейки рекорден спад с над 1 млрд eвро спрямо година по-рано.

За щастие тази негативна тенденция е компенсирана от значителния и за мнозина изненадващ ръст във всички видове туризъм. Според прогнозите на Министерството на туризма през 2017 се очаква близо 10% ръст на чуждите туристи спрямо рекордната 2016, когато за пръв път над 8 милиона чужди граждани посетиха България. Това развитие благоприятства наемането на по-голям брой лица с различна квалификация, а поради недостига на работна ръка в сектора наскоро вицепремиерът Валери Симеонов отправи призив към работодателите в туризма да наемат “всичко, което мърда”. Друг силен генератор на заетост, включително и временна заетост, е бумът в строителството и съпътстващите го дейности като производство на строителни материали, транспорт, логистика и прочее. Лихвените проценти по ипотечните кредити, отпускани от българските банки, са на рекордно ниски нива, а търсенето на нови имоти през последните 2 години значително изпреварва предлагането и по всичко личи, че поради огромната ликвидност на търговските банки този процес ще продължи още известно време. Работните места разкрити последните няколко години по така наречените европейски програми също допринесе за рекордно високите нива на заетост. Ръст в заетостта се наблюдава и в IT сектора, селското стопанство, кол центровете и сектора за производство на части за автомобилната индустрия. Расте също броят на самонаетите и на хората, работещи на граждански договор. Съществува ли възможност обаче тази положителна тенденция на трудовия пазар да продължи и безработицата в България да се свие до нива, сходни със страните с най-ниска безработица като Чехия (3.6%), Германия (3.9%) и Малта (4.2%)? Краткият отговор е по- скоро не, защото ресурсът от квалифицирана работна ръка е изчерпан. Голяма част от незаетите в местната икономика са хора с много ниско, или без никакво образование и квалификация. Чисто статистически по отношение на трудовия пазар и нивото на заетост България вече е сред отличниците в Европа. Но огромна част от заетите все още е в категорията на така наречените работещи бедни и тази тенденция изглежда скоро няма да спре, защото според работодателите шоково увеличение на възнагражденията не стои на дневен ред, тъй като в последните години ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността на труда. По този показател България вече не може да се сравнява дори и със своята северна съседка Румъния, чиито граждани вече получават 27% по-високи доходи от българите.