Малко преди да стане ясно, че изкуственият интелект на фейсбук е бил изключен от мрежата заради измисления от самия него език, автоматичният им превод от български не даваше признаци за интелигентност. Описаният от нас клип „Чукаме на дърво“ бе доста нецензурно автоматично предложен като английски превод на съответните потребители. Затова, когато част от замесените музиканти завършиха със записите на нов проект, внимателно обсъдихме възможните автоматизирани последици. Оказа се, че самото им име „Гатанка“ на френски се превежда със загадка, да не говорим за едната от финалните им пиеси – „Поднасянето на петела“, която със сигурност би привлякла клиенти на сайтове, класирани c Х.
И ако подобно начало ви се струва леко отместено от същината на зададената в заглавието тема, значи е време да влезете в час как се създава спонтанен джаз. Виждайки горния клип във Виена, където работи, саксофонистът и кларинетист Любомир Господинов взима първия самолет и пристига в София в деня, когато протагонистите от клипа Теодосий Спасов и Ерол Ракипов влизат в студио за нещо „по-сериозно“. Ерол, който е работил с Любомир, го предупреждава да си вземе саксофона и така се ражда първата част от проекта „Да чукнем на дърво“. Дни по-късно отзивите от половината час записана музика са толкова добри, че Теодосий свири отново сбор, докато Ерол и Любомир се връщат от Бърно във Виена. Отпуските се отлагат, а Любомир добавя към багажа си и бас-кларинет.
Уговорките в студиото са кратки, разсвирването – също. Уточнени са само донякъде тоналности и ритми, структури и продължителност. Фантазията на кавала поема по своя пътека след уводното ромолене на маримбата. Сопран-саксофонът опонира и се разлива в слънчево сияние. Кавалът тегли към облаците, ниските регистри на маримбата закотвят към полето и така след около седем минути се ражда посветената на големия български разказвач Йордан Радичков пиеса „Опит за летене“ – естествено по едноименното му произведение, играно десетилетия наред и на голяма сцена.
А иначе, името „Гатанка“ е дадено от Теодосий – преди почти 20 години той и още двама български джазмени – Анатолий Вапиров и Стоян Янкулов, попадат в Маями, обаждат се на Ерол и така раждат квартет „Приказка“, който след връщането им в България продължава известно време като FairyTale trio. А какъв по-хубав преход в уважение към традициите и свободата в интерпретациите им от прехода от разказването на приказки към отгатване на скритите послания на гатанките. Музиката на Ерол, Теодосий и Любомир задава настроения, а да им отговорите, си остава за вас.
Деси Добрева не за първи път се обръща към една от вечните български песни. След като преди години в "Двама" певицата представи своя версия на "Вървят ли двама", сега ни предлага още по-нова и осъвременена интерпретация – ремикс, създаден от Fabrizio..
Едно от най-големите музикални събития на 2024 г. предстои тази вечер в най-голямата столична зала "Арена" - концерт на Лили Иванова. 15 000 са зрителите, които ще видят легендата на българската поп музика на живо в залата, а още много пъти по..
В най-вълшебното време от годината се обръщаме към приказни герои и сюжети с първия български коледен мюзикъл "Батко Коледа". Интересът към него е толкова голям, че поради бързо разпродаване на билетите за първата дата се налага насрочване на още..
"По-полека" … пее Стефан Вълдобрев, а рефренът вече няколко години се повтаря от българите в страната и в чужбина с надежда да намалим оборотите, с..
Двама любими певци от различни поколения - Маргарита Хранова и Стефан Илчев - изпращат 2024 г. с нова съвместна песен, посветена на светлите..
"Коледен химн" е сред най-новите български песни, посветени на рождественските празници. Изпълнява я Георги Костадинов заедно с малките певци от..