Казват, че за разходка в планината най-хубавото време е през август, особено когато искаме да се скрием от жегите и нажежения градски бетон. Естествено, за заклетите туристи, всеки сезон е подходящ и нито дъждовете или пък дълбоките преспи могат да ги спрат. В планината времето се подчинява единствено на сезоните, далеч от човешките представи и измерения. Там, във висините, забравяш за всякакви житейски грижи, за да се събудиш в друг свят, сред звуците и картините на природата.
А такива места в България все още съществуват, въпреки суетата и преходните закони, определящи битието ни. Най-често това са недостъпни кътчета в планините, където независимият дух на българската природа съхранява застрашени от изчезване животински и растителни видове. Сред тях е резерватът „Сосковчето”, на запад от Смолян – най-големият град в Средните Родопи, на около 240 км от София.
В защитената територия, която обхваща близо 175 ха, можете да видите нежното орфеево цвете - безсмъртниче или силивряк, както и родопския крем, който цъфти през август. А ако не сте виждали на живо саламандър, там е мястото. Вероятността да зърнете глухар, дива коза, сърна и мечка също е много голяма. Затова не подминавайте с насмешка табелата, която дава напътствия как да се държите, ако внезапно насреща ви се появи мечка. Преди изграждането на екопътеката “Каньонът на водопадите” резерватът бил недостъпен за човешки крак. Сега обаче целият горски свят на резервата е достояние за любителите на дивата природа.
Маршрутът за разходка из парка е строго обозначен с табели и специална маркировка и започва в местността Арнаутското, по пътя Смолян – с. Мугла, в района на Крива река. Той не е от най-лесните, особено за хора, които не са свикнали да се катерят по стръмните пътеки и продължава близо четири часа. Пътеката с денивелация около 700 м се извива през самия каньон на река Сосковчански дол, между вулканични риолитни скали, наречени от местните хора Редените камъни.
Устояли на постоянното въздействие на водата, постепенно те образували живописни падове на реката, дали по-късно наименованието на екопътеката в резервата – Каньон на водопадите. Тя следва течението на реката, за да могат да бъдат наблюдавани красивите водни струи, спускащи се по скалните прагове.
В района са преброени около 46 водопада, от които могат да бъдат видени едва 10. Най-живописни и буйни са при пълноводието на реката през пролетта, когато снеговете са се разтопили. Имената на по-внушителните водопади, покрай, които преминава екопътеката, са означени с табели. Първият от тях е “Ропката”, заради водата, която е издълбала дупка в скалата, където той пада. Следват “Казаните”, където планинската вода сякаш се спуска в дълбоки съдове, а по-нагоре по пътеката я виждаме как извира на тласъци през “Сърцето”. Издигайки поглед, забелязваме малките тераси на “Каскадите”.
Най-големият от водопадите спуска струите си от 68 м. височина и носи името на тракийския певец Орфей, който според легендите живял в мистичната Родопа планина. Благодарение на дървените мостчета, по които маршрутът преминава ту на единия, ту на другия бряг на буйната река нагоре към “Камен улей”, туристите могат да видят и заснемат красивата водна феерия от всички ъгли.
По-стръмните места са обезопасени с парапети и въжета, а за улеснение са поставени и табели, които насочват към трите панорамни площадки с красиви изгледи към околностите на местността.
Най-красивата от тях се намира на най-високата точка на маршрута на 1800 м. надморска височина. При ясно време гледката, която се открива от панорамната площадка към нежните форми на Родопите, е невероятната, а погледът се простира чак до съседна Гърция.
Снимки: Дарина Григорова и архив
Този зимен сезон се очаква 5% ръст на туристите спрямо миналия, каза служебният министър на туризма Евтим Милошев при откриването на ски сезона в курорта Пампорово. Т уристите от Близкия Изток са сериозен потенциал за нашия туризъм - зимен, спа, както и..
В наши дни в пристанището на Поморие са пуснали котва предимно яхти, а старите дървени рибарски лодки са заменени с модерни, снабдени с мощен двигател съдове. Традиционният поминък на черноморското ни градче, свързан с риболова е напът да изчезне,..
Кой казва, че българите сме намръщени и черногледи хора? Разходете се из софийските коледни базари и ще останете с коренно различно впечатление. Празничните украси, музиката, въртележките и сергиите, преливащи от лакомства иръчно изработени..