На 15 август народът ни почита празника Успение Богородично. Той е сред най-тачените по българските земи, свързан с Божията майка – покровителка на раждането, на майчинството и даряваща живот. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори. Навсякъде се приготвят гозби с месото на жертвени животни, които се раздават на множеството, събрало се в двора на църквата.
Поверието гласи, че всеки трябва да вземе от празничния курбан за здраве, жените, които почитат Богородица, като покровителка на майчинството, обкичват иконата й с цветя и дарове.
Празникът Успение на Пресвета Богородица е особено тачен в село Овчарци, Дупнишко. На 15 август там се събират всички жители на селото и много гости. Бай Коста Кацарски е сред най-уважаваните жители в селото. През 60-те години е основал група за автентичен фолклор, бил е певец в храмовия хор, а днес предава опита си на по-младите.
На тоя празник идват хора от цяла Югозападна България. Прави се курбан от по 30 казана. Празникът е най-важен за нас, защото се почита Божията майка, която е родила нашия Спасител Иисус Христос. Той ни закриля във всичко. При нас в Овчарци няма и не помня да е имало градушки, няма аномалии и суши, които се случват другаде. През зимата няма такива големи снегове, виелици или пък безводие. Хората ни са много религиозни и са благодарни за закрилата. Подготовката за празника Голяма Богородица започва още от предния ден, когато се подготвя курбанът. Сутринта на 15 август денят започва с църковна служба. Когато свърши Светата литургия, камбаната започва да бие. Всички отиват при параклиса над селото. Прави се водосвет, а свещеникът поръсва миряните за здраве. След това започва увеселителната програма с много песни и хора. Празникът продължава до късно вечерта. Играят, пеят, веселят се. Това е един от най-големите празници за целия християнски свят.
Казват че на село животът е скучен, но това не е така. В Овчарци обичат селото си, защото то е живо. Има много млади хора, деца, всички къщи са нови и хубави – казва бай Коста и продължава:
На село е много весело, защото хората имат желание да пеят и да играят. Имаме много празници и въпреки възрастта и аз участвам в тях. Това ме държи и съм привързан към мястото и хората. Сега има много земеделска работа, преди се садеше тютюн, но сега се сее жито, а в градините местните си садят чушки, домати, фасул и всякакви култури се раждат при нас. В дворовете има много овощни дървета, земята е плодородна. Фолклора ни е свързан със земята, с обичаите, нравите на нашия народ, с хайдутството и още много неща. Затова и песните ни са така разнообразни, а ние ги подбираме така, че да показват живота из нашия край.
Снимки: Гергана Манчева и БГНЕС
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като Голяма или Месопустна задушница, се пада на съботата (22 февруари), преди Месни Заговезни в..
На 21 февруари почитаме паметта на преподобни Тимотей и на свети Евстатий, архиеп. Антиохийски . Преподобни Тимотей Отшелник, италианец по произход, от младини се подвизавал в манастир, наречен "Символи", в Мала Азия, близо до планината..
На 20 февруари православната църква чества паметта на свети Лъв, епископ Катански, свети Агатон, папа Римски и свети свещеномъченик Садок, епископ Персийски и 128 мъченици с него, както и преподобни Плотин . Свети Лъв бил родом от..
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като..
Преди осем хиляди години, в района на днешното българско село Долнослав се заражда една от най-загадъчните култури на Балканите. В района на..
На 22 февруари Православната църква чества Намирането на честните мощи на светите мъченици в Евгения, както и паметта на мъченик Маврикий и..