Около 1000 работници в едно от най-големите оръжейни дружества в България – „Емко“, протестираха онзи ден срещу замразяване на търговския му лиценз, наложено от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките. Основна загриженост на протестиращите е да не загубят своята работа, но министърът на икономиката Емил Караниколов публично увери, че предприятието ще продължи да работи след отстраняване на технологични нередности в производството. Че такива нередности има, се признава и от самите работници, и от ръководството на дружеството. Аналогични вълнения имаше преди време и в друго оръжейно дружество – „Дунарит“, което днес работи успешно. Прилики между двата случая има не само във формата и мотивацията на протестите, но и в собствеността – и двете дружества притежават приватизирани заводи с частна собственост, а ги свързва и сложна схема за преливане, или за опити за преливане на собственост от едното в другото. Във връзка с последните, в медийното пространство витаят подозрения за корупция или някакъв вид измама.
Предвид търговската и производствената специфика в сектора на оръжейната промишленост, държавните органи не са словоохотливи по въпроса. Очевидно е обаче, че не става въпрос само за технологични проблеми в производството. В коментар пред БНР това подсказа и синдикален лидер от КТ "Подкрепа", като отбеляза, че в момента компетентните власти полагат огромни усилия да задържат оръжейния бизнес в сферата на държавния контрол. А държавният контрол в случая е от изключително значение не само по икономически, но и по политически причини. Потвърждение за това са честите спекулации и обвинения за нерегламентирани доставки на специална продукция за някои чувствителни пазари. Дори и вчера, давайки разяснения за ситуацията в „Емко“, министърът на икономиката не пропусна отново да отрече твърдения, че джихадисти в Сирия са обстрелвали град Алепо с ракети от държавните Вазовски машиностроителни заводи – Сопот.
Озадачаващо е, че наблюдаваме проблеми в оръжейната промишленост в момент, когато след продължителна стагнация тя се съживява, а според някои дори бележи ръст, какъвто в друга индустрия няма. По официални данни общата стойност на продукцията в българската военна индустрия преди три години възлизаше на едва 200 милиона евро, а през 2015 година достигна 645 милиона евро. Официални данни за 2016 г. няма, но се допуска, че се клони към един милиард долара. Държавни военни предприятия през първите шест месеца на тази годината продължават да подобряват финансовите си резултати и да увеличават заетите в производството. Наистина, този ефект е следствие на военни конфликти и превъоръжаване в чувствителни региони, сред които са Близкият изток, Индия, Северна Африка, но сделките строго се контролират от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, а за държави, където има конфликт или забрани, оръжейни доставки няма. Че ще продължи да е така, поне на този етап в България, може да гарантира само държавата.
Увеличението на минималната работна заплата се подкрепя от 54,1% от българите. Една трета от анкетираните смятат, че МРЗ трябва да бъде равна на заплатата за издръжка. Това сочат резултатите от представително проучване на агенция "Мяра", поръчано от..
Около 90% от антиките, заловени по време на международна операция срещу мрежа за трафик на културни ценности, ще бъдат върнати в България. Това заяви пред "Нова телевизия" зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. България е координирала мащабна..
България заема 11-о място в световния индекс за тази година на компанията Surfshark - Digital Quality of Life 2025, при предходна 18-а позиция. Индексът има за цел да проучва и проследява цифровото благополучие на страните по пет признака: достъпност на..
В сряда минималните температури ще са от 3 до 8°, в районите с вятър – до 10-12°, в София ще е около 4°. В западните части от Дунавската равнина и..
Една област в най-бедния регион в ЕС, каквато е печалната слава на българския Северозапад, успява да се нареди в челната тройка в страната ни по степен..
Увеличението на минималната работна заплата се подкрепя от 54,1% от българите. Една трета от анкетираните смятат, че МРЗ трябва да бъде равна на заплатата за..