„Каста дива“ гостува на ХIII-те „Моцартови празници“ в Правец – втора част

Една от най-интересните ми срещи по време на 13-ото „късметлийско” издание на Международния музикален фестивал „Моцартови празници” в Правец беше с баритона Иво Йорданов. Бях очарована от неговата изява в следобедния камерен концерт-спектакъл „Вдъхновение в ноти и стих”, посветен на 220-годишнината от рождението на композитора Франц Шуберт и на поета Хайнрих Хайне. Силно ме впечатли красотата на гласа му и добрия музикален вкус, който струеше от изпълненията му на песни от цикъла „Любовта на поета” по стихове на Хайне и музика на Шуман. Няколко часа по-късно го слушах и в ролята на Данило из оперетния шедьовър на Лехар „Веселата вдовица” на вечерния концерт „В страната на оперетата… Оперни звезди по оперетните петолиния”. Това ме провокира да поканя пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива” талантливия ученик на маестра Христина Ангелакова, за да разговаряме за различните му музикални превъплъщения. Чуйте в звуковия файл.

„Черешката на тортата“ на тазгодишните Моцартови празници в Правец беше гастролът на Националния балет на Косово със спектаклите „Жулиета без Ромео“ и „Сватба“. Едно събитие, което с удоволствие ще си спомняме, очаквайки следващото издание, и което ще влезе в златните страници на фестивала! Когато младата трупа излезе на Сцената на езерото, за първи път на българска сцена, бях поразена от високото ниво. Те представиха два съвременни спектакъла, в които не отстъпваха на нашия еталонен Балет „Арабеск“. При това не са специализирани само в съвременен танц, танцуват и класически балет. Програмата, която бяха избрали, сякаш наслагваше различни опозиции – европейската и балканската култура, войната и любовта, разрушението и съзиданието и още, и още...

Първият спектакъл „Жулиета без Ромео“, беше на австрийския хореограф Дарел Тулон по музика на британския композитор и внук на Сергей Прокофиев Габриел Прокофиев. Вдъхновението за него дойде от танцьорите от трупата, по време на първата танцувална пиеса, която създадох в Прищина през 2014 г. Те сега приемат и изживяват личностите на може би най-известните архетипни влюбени, наследници на две култури, които са в непреодолим конфликт и стоят на ръба на пропаст, пълна с омраза. Тъй като любовта е най-мощната човешка сила, тя може да преодолее всеки конфликт и дори да надвие фаталността на смъртта, разказва Тулон.

Вторият спектакъл „Сватба“ на турския хореограф Мехмет Болкан по музикален колаж носеше друг, балкански аромат и проблематика. Както споделя авторът символично разкрива трудностите и страданията на младите девойки на Балканите след сегрегацията и разделите, дължащи се на войната. И двата спектакъла докоснаха, трогнаха и разтърсиха публиката, а за мен много силно преживяване беше и срещата след това с директора на Националния балет на Косово Ахмед Брахимай! Скоро се бях върнала от оперен фестивал в Унгария, където остана сърцето ми, с много копнеж по онази европейска култура, която бих искала да виждам и тук, в България, и с малко комплекс за малоценност. И изведнъж… пред мен стоеше един голям артист, тежко ранен и единствен от семейството си оцелял като по чудо след война, от малка държава, която преживява трудни времена, който ми казваше: Ние мечтаем да бъдем като вас! България е голяма страна с големи традиции! За мен това беше най-големият урок и вдъхновение това лято!

Г-н Брахимай, най-напред бих искала да Ви благодаря за тази красива вечер! За мен гастролът на Националния балет на Косово тук, на фестивала „Моцартови празници“, се превърна в откритие!
Благодаря Ви, че ни проследихте! Благодаря на директорката на фестивала Христина Ангелакова, която ни покани и ни даде шанс! Благодаря на хореографката Силвия Томова, с която направихме няколко проекта! Тя вече е приятел на Националния балет на Косово, познаваме се добре, осъществила е при нас 5-6 премиери. И сега получихме шанса да представим в този хубав град нашата млада балетна генерация. Това е новият ансамбъл на балета, сформиран след войната. Знаете каква беше ситуацията в Косово. 10 години нямахме балет. Моето поколение беше освободено от работа. Всъщност то беше първата балетна генерация на Косово. Завършихме и се дипломирахме през 70-те години в Скопие и основахме балетната трупа в Народния театър в Прищина. Работихме 20 години, но дойдоха лошите времена, Министерството на културата на Сърбия разруши балетната трупа. Някои останаха в Косово, други заминаха навън. Аз отидох в Канада. Бях там 10 години, а след края на войната се върнах в Прищина и основах балетна школа.

Какво беше най-важното, което почерпихте като опит в Канада?
Ние бяхме изгубихме надежда, не виждахме причина да живеем! Но ето, Бог знае как се получи! Сега имаме нов балет и други нови институции! Не съм вярвал, че ще продължа да работя, но ето, сега имаме младо поколение, което работи  дисциплинирано, което обича работата си! Има много публика, залата в Прищина е пълна. За кратко време осъществихме гастроли на доста фестивали в Цюрих, във Франция, Италия, Македония, Албания, Турция… През последните 3-4 сезона имаме по 4 премиери годишно. Ние правим не само модерен балет, но и класика. Имаме в репертоара си „Дон Кихот“, имаме „Жизел“, постави го Силвия Томова. Работим също с двама руски хореографи, имахме много добри класически хореографи от Албания. Модерен балет сме работили с италианци, французи, американци, китайци. С над 15 хореографи сме работили  от 2005 г. насам.

Какъв репертоар търси и харесва най-много публиката?
Зависи. У нас имаме публика и за класика, и за модерен балет. Салоните са пълни. На една сцена се играе драма и балет. Всеки четвъртък и неделя имаме представления. Пътуваме често и до други градове, в Македония, в Албания. Все още нямаме детска образователна програма. Има трудности, след войната започнахме всичко отначало. Моето поколение изпитва носталгия, спряхме за 10 години, но не се вглеждаме в проблемите, а продължаваме напред. Работим всеки ден и казваме на младите, че годините бързо ще минат, така че ако чакат политиците да се опомнят, за тях ще бъде късно! За балета  трябва да се възползват от младостта си! Как успяваме да ги задържим да не избягат към по-хубавото? Те обичат работата си! Никъде другаде няма да могат да играят по 4 премиери годишно. Имат къща, семейство и деца, не са добри заплатите, но все пак може да се живее. И всеки ден се надяваме да бъде по-добре!

Много ще се радваме да ви посрещаме отново на българска сцена!
Все още имаме проблеми с визите, нямаме шенгенски визи. Трябват документи, документи, трябва да чакаш много, но с вашето посолство всичко беше наред, точен час, точна дата, искам да похваля вашето посолство за наистина добрата работа! Не бях идвал в България от 1993 г., когато ходих на морето. Но едно е да дойдеш като турист, а друго да гостуваш с балета, за нас това е чест! И публиката ви е прекрасна, вие имате традиция, имате много възможности, много театри! Ние нямаме толкова, имаме един театър с балетна трупа в Прищина и още 3-4 центъра, например Печ, Призрен, Митровица, където в театрите може да се играе балет. А вие сте голяма държава! Ние сме около 2 000 000 жители и бюджета е малък, и всичко...

А в какво е силата на малката държава? За какво мечтаете?
Имаме свобода и искаме да я запазим! Искаме да вървим напред, да се качим във влака с всички останали народи на Балканите и Европа. Ние бяхме повече от 10 години в гето, нямахме истински училища, театрите не работеха, фабриките не работеха, хората бяха изхвърляни от работа. 10 години беше много тежко, после беше войната, много хора загубиха близките си. Майка ми, брат ми, чичо ми бяха убити… Всеки от нас е загубил близки, но искаме да оставим това назад и да вървим напред! Както и вие! Да, и културата е близка, и всичко… Аз съм завършил в Скопие балет, бил съм в Струмица войник, където се говори български. Аз вече съм го забравил, отдавна беше, 1975, и понеже говоря сръбски, го смесвам с българския. Още веднъж благодаря на всички, на публиката, която е знаеща и разбираща! Затова за нас е щастие да бъдем гости на вашия фестивал!