Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вълчо Иванов: „Художниците с четка пресъздават фолклора ни, а ние, музикантите, го претворяваме в песните си“

| обновено на 13.09.17 в 13:45
Снимка: личен архив

Вълчо Иванов е певец, който докосва слушателя с топлия си кадифен тембър, а богатият тракийски орнамент извайва с филигранна техника. Той прави първите си певчески изяви по събори едва 15 годишен. Оттогава получава и признанието на публиката. За почитателите на Вълчо Иванов начинът му на пеене е „балсам за душата“, а за колегите му е „златният глас“, „чаровникът на Тракия“, „живата легенда на тракийската песен“.

Роден е в с. Тракия, разположено на 30 км. от гр. Стара Загора. Разказва, че още като дете, по седенките се заслушва в песните на жените, опитва да им подражава, събира с постоянство свой репертоар. Аз усещах, че ако продължавам така, песента ще ме отведе по друга пътека, по-различна от тази на моите съселяни – споделя Вълчо Иванов. И съдбата не закъснява с подкрепата. Случайна среща с народната певица и редактор в Радио Стара Загора – Петкана Захариева го насърчава в певческите занимания, а през 1963 г. по нейна препоръка прави записи в медията. По-късно звукозаписната му дейност продължава в Радио Пловдив и Българското национално радио, където е оставил повече от 150 песни – образци на тракийския изпълнителски стил. Ценен опит за професионалното израстване на Вълчо Иванов е певческият му стаж като солист на ансамбъла в Димитровград и на ансамбъл „Китна Тракия“ – Хасково. Истински празник за прочутия изпълнител е живата връзка с публиката по време на концерти и то с известните състави на Тракия: оркестъра на Иво Папазов, „Канарите“, „Родопи“, Конушенската група и много други. Вълчо Иванов е известен и с добронамерения си характер. Не отказва подкрепа и съвети към младите си колеги, с удоволствие ги дарява с песни от личния си репертоар. Негово е мотото: „Нека да се пеят песните ми“.

Тази година Николай Чапански – издател и водещ на фолклорни предавания по радио Пловдив, събра в книга спомени за живота и творчеството на Вълчо  Иванов, отзиви на колеги и почитатели за приноса му в традиционната ни музика. Публикувани са и част от любимите песни на изпълнителя – нотирани, като подкрепа за младите тракийски таланти.

СнимкаПо повод 70-годишнината от рождението и 50 творчески години на тракийския певец Вълчо Иванов събрахме най-хубавите песни в книжка – песнопойка – разказва Николай Чапански. – Идеята бе подхвърлена от почитател, който обича творчеството на майсторите, какъвто е Вълчо Иванов. Не ми се искаше то да остане незабелязано, позабравено в днешното динамично време. Вторачвайки се в по-модерното, съвременното звучене, има опасност да загърбим стойностните неща, създадени през годините. Силно съм впечатлен от творческия път на Вълчо, започнал от 15-годишната му възраст, когато прави и първите записи. Оставил е огромен радио фонд, прочува се из цяла Тракия с многобройните си концерти. Първата ми среща с него беше преди 20 години в моите предавания с народна музика. Аз държах да се запозная „очи в очи“ с всеки един от изпълнителите, да вникна в репертоара им. Така стана и с Вълчо Иванов. Няколко път съм гостувал в неговия дом. Той ми предостави много тетрадки, касети, вестници с отзиви за него, когато подготвях песнопойката. По време на снимки за филм за Вълчо в родното му село видях как го посрещнаха тържествено с  погачи и песни. Тогава ме попитаха няма ли да направя нещо за „нашия Вълчо“, както го наричат съселяните му. Извадих интересни моменти от интервю на Дора Сталева в Радио Пловдив, когато той е бил на 26 години. По онова време прави първите си записи в радиото с оркестъра на Асен Овчаров и Христо Урумов. Разказва също как е учил песните от леля си Стана, как е тръгнал към концертния подиум от родното село Тракия. Моите пожелания към Вълчо са: да не се разделя с песента, защото тя окриля не само слушателя, но и самия него. Той признанието си го има. Навремето наименованието народен певец не се е давало лесно. Народът трябва да го оцени  и тогава да го признае. Вълчо Иванов не е завършил музикално училище или академия, но е оставил толкова красиви песни, които младите пеят. Това може би е най-ценното нещо.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25