От 17 до 19 ноември в София се проведе III международна среща на страните от Централна и Източна Европа за солидарност с Куба с участието на представители на над 20 държави. Организатори на форума бяха Асоциацията за приятелство “България-Куба“, Кубинският институт за приятелство с народите и посолството на Република Куба в България. Участниците категорично осъдиха продължаващото вече 55 години икономическо и финансово ембарго срещу карибската държава. Специален гост на форума, преминал под знака на 50-та годишнина от гибелта на Ернесто Че Гевара, беше дъщеря му Алейда. Тя посещава за трети път  нашата страна и даде специално интервю за Радио България. Попитахме я, къде за нея минава границата между легендата Че Гевара и нейния баща:

За мен той не е легенда. Баща ми се стараеше да бъде един добър човек и чрез делата си да е полезен за хората. Той обичаше и беше обичан, радваше се на живота, изживяваше своите разочарования. Беше човек от плът и кръв, който ми дари живота, когото обичах, уважавах и на когото се възхищавах. В страната, в която израснах, хората го обичат и уважават. И два живота да изживея, не бих могла да отвърна на цялата любов, която получих поради единствената причина, че съм дъщеря на Че Гевара.

Често се коментира, че между Ернесто Че Гевара и Фидел Кастро е имало сериозни противоречия и че Кастро е пратил събрата си по оръжие в Боливия на сигурна смърт. Доколко съответства на истината подобна теза?

Това е пълна глупост. Трябваше да чуят как говори Фидел за него, - казва Алейда. - Освен това баща ми нямаше да остави жена си и децата си на място, където те нямаше да се чувстват сигурни. Баща ми е бил убеден, че кубинската революция ще ни създаде условия да получим добро образование, да се изградим като личности. Фидел винаги беше до нас. Той знаеше, когато аз съм изкарала високи оценки и когато брат ми Камило имаше проблеми в училище. Ако се бях оженила, без да кажа на Фидел, той нямаше да ми прости. Когато се омъжвах, в Куба пристигна делегация от Югославия начело с последния президент на страната (Воислав Кощуница). На срещата Фидел постоянно си гледал часовника. По едно време казал: „Днес е сватбата на Алейдита, дъщерята на Че. Задължително трябва да бъда там“. Кощуница го погледнал странно, защото бил чувал за това, което вие питате. После решили всички да дойдат у нас. Ние се бяхме събрали 30 човека в къщата на майка ми. Имахме една бутилка шампанско, която бях донесла от Ангола. Изведнъж на вратата се появи цялата делегация от 100 души. Хубаво, че бяха донесли каса сайдер със себе си, та имахме с какво да вдигнем наздравица. Фидел беше като наш баща.

Би ли му харесал на Че Гевара светът, в който живеем днес?

Едни неща биха му харесали, други не. В Латинска Америка бяха извършени важни революции. Вижте Боливия. Тя беше една от най-бедните страни на планетата, а днес уверено върви по пътя на развитието. Но, от друга страна, погледнете случващото се в Сирия! Той е бил в Сирия. Тогава тя е била една мирна и процъфтяваща държава, а днес е изтерзана от войната! И човечеството по никакъв начин не реагира срещу това! Това не би могло да му хареса.

Как изглежда България през погледа на Алейда Гевара?

България е една прекрасна страна с невероятна култура, но винаги най-силно ме е впечатлявало общуването ми с хората. Страната ви преживя много промени, но въпреки това народът ви запази солидарността си с кубинския народ. Това е много важно. Когато човек се сблъсква с трудностите, през които преминава българското общество, те могат да го погълнат. Когато се бориш за оцеляването си, да подобриш живота си, понякога забравяш за хората около себе си, дори за собствения си народ. И въпреки това тук има хора, които не се отказват от подкрепата си за кубинския народ. Това е впечатляващо. Когато съм сред българите, единственото, което ме ограничава, е езикът. Бих искала да говоря на вашия език, за да общувам по-лесно с хората, да пея вашите песни, да танцувам вашите танци. Чувствам се част от един народ, който е част и от моя живот, сподели Алейда Гевара.