Институтът за икономически изследвания към БАН представи своя доклад за състоянието на българската икономика 10 години след присъединяването на България към Европейския съюз. Основният извод в него е, че страната ни показва напредък във всички сектори, но на различни нива. Според учените от института, политиките на България по отношение на човешките ресурси и регионалното развитие са най-големият провал за изминалите години. Фискалната, банковата и данъчната ни политика, обаче, са успешни. На това обърна внимание в изказването си бившият финансов министър Симеон Дянков, който е един от рецензентите на изследването. Същевременно той посочи и все по-големия проблем, свързан с регионалното неравенство у нас:
Положителното нещо, което авторите на доклада отчитат, е, че присъединяването към ЕС, особено източното и южното, има своята идея. Тя е била дисциплината. България, обаче, вече имаше тази дисциплина във фискалната и банковата политика. Тя бе резултат от справянето с предишна криза и въвеждането на валутния борд. Минусът е, че нашето позабавено влизане в ЕС, на фона на Централна Европа, съвпадна почти с началото на последната голяма финансова криза. Ако нямаше такава криза, не казвам, че нещата щяха да бъдат блестящи, но определено щеше да има по-голям фокус върху това не как се развива българската икономика като цяло, а как се развива регионалното неравенство.
Според Дянков, докато в ЕС често се говореше за развитие на различни скорости, в България, това вече се случваше. В София икономическото развитие вече е достигнало средното за ЕС. От друга страна, обаче, у нас са регионите, които оглавяват класациите за най-нисък икономически и жизнен стандарт. Всичко това е резултат не от процентите използвани евросредства, които са добри, а от начина и целите, за които ги изразходваме. Бившият финансов министър, отправи и едно пожелание към правителството– догодина България да се присъедини към Механизма за обменни курсове (ERM2), което е първа стъпка към кандидатстването за еврозоната. Той обаче е скептичен, че това ще се случи.
Бившия вицепремиер от правителството на Пламен Орешарски доц. д-р Даниела Бобева от друга страна е на мнение, че финансовата криза, която повлия на всички отрасли, не може да бъде постоянното извинение за слабата икономическа интеграция. Тя смята, че колебанията в растежа й са резултат от непълното използване на ресурсите. Влияние оказват също демографската криза и липсата на достатъчно квалифицирани кадри.
Изводите от доклада на Института за икономически изследвания към БАН сочат, че страната ни трябва да заеме по-активна позиция по отношение на европейските и националните реформи, защото това ще мобилизира икономиката ни и ще я предпази от рискове. Освен това ползите от членството в ЕС са много по-големии видими, когато страната е сред активните членове на съюза.
През нощта валежите ще отслабват, в Западна България временно ще спрат. Ще духа слаб до умерен вятър. Минималните температури ще са между минус 4° и 1°, в София – около минус 4°. Утре ще бъде предимно облачно и след обяд отново ще има валежи от сняг,..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците ни 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. 54% не намират промяна...
На 27 декември 2024 г. се навършват 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала , Ирак. Вследствие на експлозията загиват петима военнослужещи от първия български военен контингент , участвал в операцията за стабилизиране и..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..