Ние не превеждаме думи, а интерпретираме понятия, казва Здравка Михайлова – преводач на високо равнище, която познава еднакво добре българския и гръцкия език и е сред основателите на интелектуалния кръг „Аристотел“. Нашата цел е да пренасяме познание и послания, да свързваме духовно хората.

Дружество „Аристотел“ гради мостове за културен обмен между България и Гърция и един от тях е учредяването, под патронажа на гръцкото посолство в София, на почетно отличие за преводачи на литература. Наградата носи името на известния преводач на творбите на Никос Казандзакис, българина Георги Куфов, който често се е позовавал на „общата кръв на балканските народи“. Първата наградена с приза „Георги Куфов“ е Драгомира Вълчева, преподавател по новогръцка филология и теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която наскоро преведе „Аскетиката“ на Казандзакис.

Романите на Казандзакис са пълни с преводачески проблеми – коментира тя. Но „Аскетиката“, от една страна, е кратко произведение, а от друга, поради познанието ми по древен и средновековен гръцки, лексикално не ме затрудни особено. Предизвикателството за мен беше да пресъздам ритъма – този „раздирателен вик“, както го нарича самият писател, който следва ритъма на неговото сърце и отразява неговите вълнения.

Празничното събитие премина под знака на Казандзакис – тази година се навършват 60 години от смъртта му, а 2017 е обявена за година на този най-превеждан гръцки писател. Интересна е приликата между писателя Казандзакис и неговия преводач Куфов, за които основни ценности са били свободата и дивата красота. И двамата ненавиждали корупцията и вярвали, че пътуванията са извор на интересни истории.

Поздрав към българо-гръцката общност отправи представителят на Генералния секретариат по информиране и комуникация на Гърция Николаос Влахакис. Той е завършил философия в Софийския университет, работил е в гръцкото посолство в София и е съдействал за оформянето на залата на университетския театър „Алма Алтер“, в която се състоя срещата. Г-н Влахакис също е от Крит и познава преводите на Казандзакис на други езици, но цени особено преводите на Георги Куфов, който, благодарение и на гръцките си корени, успява да предаде аромата на критската земя и специфичния изказ на автора.

Близостта на българския и гръцкия език се дължи на сходния начин на мислене на двата народа, коментира г-н Влахакис. Тази вечер, чрез творбите на Казандзакис и особено чрез „Христос отново разпнат“ се постарахме да изпратим едно общочовешко послание. Бежанският въпрос е актуален и днес и определя политиките на Европа. Казандзакис възприема бежанеца като „свещено лице“ (има се предвид древногръцкото понятие икетис – молещ за убежище). Имигрантите имат нужда от нашата помощ и трябва с действията си да им покажем съпричастието и солидарността си.

В духа на българо-гръцкия културен обмен ще отбележим, че последният брой на българския „Литературен вестник“ е посветен на гръцката литература. А тази вечер в амфитеатър „Мелина Меркури“ в Солун ще бъде представен преведеният на гръцки сборник с разкази „Старопланински легенди “ на един от любимите български автори от началото на миналия век Йордан Йовков.