„Род-семействоо-отечество” е темата на традиционния луксозен календар на Историческия музей-Пловдив за 2018 г. Стилното издание представлява единство на текст и образи от миналото, превърнали се в символи на града под тепетата. Надникваме в календара с директора на музея Стефан Шивачев:
Този календар стана една добра традиция за пловдивчани и за всички хора, които обичат нашия град, за тези, които са пръснати по света и харесват историята на Пловдив. Миналата година показахме паметни за града места – площади, улици, различни квартали, а тази година темата е „Род-семейство-отечество”. В календара отдаваме дължимото на тези фамилии, които идват в Пловдив през първото десетилетие на XIX век от Средногорието, Стара планина, Родопите, Македония. Тук те намират великолепна почва за изява. Натрупват богатство и се утвърждават като водещи в занаятчийския еснаф и търговията от Измир до Виена и Манчестър. Именно тези фамилии започват борбата за утвърждаване на българщината в този край. През XIX век Пловдив е ориенталски град с преобладаващо мюсюлманско население, а православните жители се гърчеят. Именно тези фамилии, дошли от възрожденски градчета, застават начело на борбата за българското. Още през 1849 г. те предлагат българско име на града – Пловдив. Дотогава са го наричали с турското име Филибе или с гръцкото Филипопол. Впоследствие те финансират изграждането на православни храмове, които и днес са гордост за града ни. Създават и епархийското училище – в него се обучават преподавателите за училищата по цяло Българско. Издадени са повече от хиляда учебници и помагала, които стават основата на новобългарското образование по нашите земи. Мисля, че в календара успяхме да постигнем единство между историческата фотография и ценната информация за тези големи българи.
Когато се заселват в града, представителите на тези фамилии са само с килийно образование, получено в черкви и манастири, но децата им получават европейско образование и много от тях оглавяват стопанския и политическия живот на свободна България. Сред тях има изявени политици, кметове, лекари, инженери и архитекти. Няколко конкретни примера откроява Стефан Шивачев:
Д-р Константин Стоилов е първият българин, доктор по право, завършил в Германия, специализирал във Франция и става министър-председател на България два пъти – през 1887 и 1894-1899 г. Иван Евстатиев Гешов завършва търговски науки в Манчестър и е многократно министър и министър-председател на България през 1911-1913 г. Иван Стефанов Гешов също завършва в Манчестър и е един от най-успешните кметове на Пловдив, след това дипломат. Второто и трето поколение на тези пловдивски фамилии са част от хората, които с право наричаме „строители на съвременна България“.
Празничният календар пресъздава духа на Пловдив от миналото и неговото, съхранено и до днес, очарование. Разказва за родолюбците, които са се завръщали тук, за да приложат на българска земя наученото в чужбина.
За православните Богородични заговезни поставят началото на Богородичния пост. Той продължава 2 седмици и предшества най-големия празник в чест на Божията Майка - Успение на пресвета Богородица, който се отбелязва на 15 август...
Навършват се 147 години от боевете за защитата на Стара Загора през 1877 г. В знак на почит и признателност към героизма на загиналите за свободата, на 31 юли, в 9:30 часа едновременно ще бъдат поднесени венци пред Паметника на Трета опълченска..
Християнска Европа е жива, а опитите за нейното дехристиянизиране и дехуманизиране няма да успеят, се казва в позиция на Светия Синод на Българската православна църква по повод церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж. "Целият..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените..