От векове посрещането на Нова година е сред най-важните моменти в българската традиция. Това не е просто просто смяна на календара, а граница, която трябва да се премине с установена поредица от ритуали и обичаи. Те започват с първите дни на декември и продължават почти до края на януари – време, схващано като преход от тъмнината към светлината, от хаоса към новия ред.
На 31 декември е последната кадена вечеря. Но за разлика от Игнажден и Бъдни вечер, когато се слага само постна храна, на новогодишната трапеза някога непременно трябвало да присъства свинска глава или някакво желирано ястие, приготвено от коледното прасе. Това е единственият случай, при който свинското месо е обредна храна. На някои места у нас, обикновено в селските райони, където хората отглеждат животни, обичаят се спазва и днес. Останалите храни, които обикновено присъстват на масата, до голяма степен повтарят трапезата на Бъдни вечер – жито, плодове и зеленчуци, орехи, сарми и пълнени чушки (обикновено с месо)... Вярва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще донесе следващата година. Баницата с късмети, приготвена в старата година, се разрязва с първите часове на новата. Някога жените слагали начупени дрянови клонки – по една за всеки член на семейството. Наричали всяка от тях – за здраве, любов, венчило и пр.
На първия ден от януари е и църковният празник, посветен на Свети Василий Велики, наричан у нас Васильовден. Както във всички преходни моменти от фолклорния календар, на Васильовден се извършват и гадателни практики. Разпространено е ладуването – обичай, при който младите момичета гадаят дали ще се омъжат през новата година и за кого. Китки със завързани за тях пръстени се оставят да пренощуват в съд с мълчана вода.
На сутринта девойките се събират, вадят една по една китките и припяват кратки обредни песни, в които се описват различни занятия и професии. Например: Бяло книже, черно мастило означава, че бъдещият жених ще е учител; Златни гривни на постеля дрънкат – златар и т.н. Любопитно е, че този обичай е запазен в много села и се провежда и в наши дни. Разбира се, по-скоро като весело продължение на празника и стремеж за запазване на старинните ни традиции.
За разлика от коледарите, които са млади мъже, сурвакарите са момчета на възраст от 4 до 14 години. В някои села и по-малки градове, където всички хора се познават, сурвакарски групи обикалят в новогодишната нощ. По-често децата сурвакат близки, роднини и съседи, които ги даряват с пари, плодове и т.н. В зависимост от района наричанията имат различно съдържание, но смисълът на обичая навсякъде е един – да донесе здраве и благоденствие. Потупвайки с украсените дряновици, сурвакарите наричат:
Сурва, сурва година, весела година,
Златен клас на нива, червена ябълка в градина,
Жълт мамул на леса, едър грозд на лоза,
Пълни кошери със мед, малки пиленца навред!
Да ви е честита новата година, до година, до амина !
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..
Ясно