За прочутия странджански певец Георги Германов 2017 г. беше специална – навърши 75 години. Това е прекрасен повод да отбележим големия му принос за песенния ни фолклор, а и да аплодираме отново неговия лиричен, кадифен глас, дълбоко проникновен и чувствен.

С поглед към отминалия път Георги Германов разказва вълнуващи спомени от детството и от срещите си с публиката.

Трябва да благодаря на Бога, че ми е дал дарбата да пея. Израснах в семейство на музиканти, всичко научих от моите родители и съселяни. Обзор беше населен с бежанци от Странджа и Мала Азия, пееха се много странджански песни. Хората забелязаха дарбата ми и ми даваха песни, които изпълнявам до ден-днешен. До 1964 г. бях любител музикант, но продължих като професионалист, след като ме поканиха в концертна група. Работих към „Балкантурист“ (държавната туристическа организация по онова време), посрещахме държавни делегации с известни изпълнители – сестри Кушлеви, Георги Чилингиров, Соня Кънчева, Добра Савова и др. С ритуалния оркестър към общината във Варна бях оркестрант (на акордеон и тамбура) и солист. Спомени имам много. Знае се, че освен странджански образци изпълнявам т. нар. „панаирджийски песни“, които разказват истински случаи. Веднъж на концерт човек от публиката извика: „Искам да ме разплачеш и след това да ме разсмееш с песните“.