Неолитните жилища в Стара Загора са уникален исторически паметник от световно значение. Те са част от 100-те национални туристически обекта. В музея, издигнат върху самата археологическа находка, се поддържа постоянна температура и влага, с цел тя да бъде защитена.

Това е праисторическа селищна могила, обитавана от ранния неолит – VII-VI хилядолетие пр. Хр. до ранната бронзова епоха – III хил. пр. Хр. През 1968 г. при строителни работи там са намерени керамични съдове и други предмети. Последвалите проучвания разкриват двуетажна постройка, за която се счита, че е най-добре запазената къща в Европа от тази епоха, обяснява ас. Петър Калчев – директор на РИМ Стара Загора.

Човек изпитва вълнение, когато застане пред останките на това жилище, защото си представя бита и начина на живот на хората, живели преди 8000 години на това място. Къщите са се изграждали чрез забиване в земята на сухи и обелени дъбови колове, на разстояние 25-30 см. С тънки прътиса оформяли дървена конструкция, която от двете страни измазвали с глина, примесена със слама. Покривът е бил двойно стреховиден, направен с дървени дибли и греди, покрити със слама и едра ръжена плява. Къщата е стабилна, на два етажа с височина около 7 м. На места коловете, носили конструкцията, са с диаметър 18-20 см.



Тук е най-добре запазената пещ от тази епоха в Европа. Тя е куполна, отгоре заравнена, за да се суши зърното, което стривали с каменни ръчни мелници, изложени тук. Намерени са 11 хранилища за зърнените запаси на семейството, обитавало жилищното помещение.  В близост до пещта в най-топлата част на жилището е мястото за спане – площадка над нивото на пода. На първия етаж има още едно помещение с пещ, каменни ръчни мелници, хранилища, точилен камък, каменни хавани за стриване на зърното, множество керамични съдове, голяма купчина от керамични обредни модели на житни зърна, култови олтари, където са се извършвали ритуали за плодородие. Това е бил бит на интелигентни и рационални хора, с много познания. Със сравнително примитивен инструментариум са направили солиден и уютен дом.

За поминъка на населението в района ас. Калчев разказва:

Занимавали са се главно със земеделие и животновъдство. При изследванията се установява, че около 70 на сто от намерените кости са на домашни животни. Те са им давали вълна, мляко, кожи, месо. Така че това е бил важен отрасъл, наред със земеделието. В къщата са открити и овъглени зърнана пшеница. Оказа се, че едрината на пшеницата, отглеждана преди 8000 години в този район, отговаря на тази, отглеждана в Европа през XIX в. Само можем да си представим за каква селекция при земеделието става въпрос. Когато откриват първия метал – медта, започват да се занимават с рудодобив, преработка на рудата, изработване на медни изделия. Правели са керамични съдове, кремъчни и каменни инструменти. Дърводелството е бил основен отрасъл, тъй като е свързан с изграждането на къщите. Тези хора са първите земеделци и скотовъдци тук. Практикували са се и други занаяти, улесняващи ежедневието на хората.

В сутерена на музея може да се види експозицията „Праисторическо изкуство в района на Стара Загора“. В нея са експонирани прекрасни образци, открити по време на археологическите проучвания на селищните могили в района. За артефактите, които будят най-голям интерес, събеседникът ни казва:

Сърповете от рог на елен се оказаха иновативно изобретение на древните обитатели по нашите земи. В Близкия Изток теса били дървени и тежки. Тук, след като потапяли рога в гореща вода, го извивали в необходимата форма. В направен жлеб нареждали кремъчни резци, слепени със смола. С три удара на такъв сърп се е отсичала една ръкойка.

За една купа се смята, че е древен календар, тъй като на нея има изобразени 365 тъмни и бели квадратчета, символ на смяната на деня и нощта. Тук е и най-ранната златна гривна, открита по нашите земи в жилище от ранния халколит – началото на V хил. пр. Хр. Това е детска гривна от самородно злато.

Интересни са ритуалните съдове във формата на лилия, на дъното на които е изобразен соларният знак. Има сервизи, използвани в бита, съдове, украсени с крилати божества, елени, бикове. От ребро на животно е направена женска фигура с медни накити, колан и наколенници.

Някои от експонатите са свързани с различни ритуали – сеитба, жътва, опазване на нивите от природни бедствия и др.



Има богата антропоморфна и изоморфна пластика. Бих отличил една от най-ранните мраморни фигурки, открити в Европа – женско тяло с подчертани бедра, ханш и седалище. Антропоморфен съд с животинска глава и тяло е предшественик на египетския сфинкс.



Експозицията показва невероятната култура, естетическия вкус и майсторство на хората, изработвали тези прекрасни предмети.

Снимки: museum.starazagora.net