Преди дни в дома на културата „Хуго фон Хофманстал“ във Виена се състоя интересен научен форум на тема „Процеси на общуване между Запад и Изток в европейската музикална култура в началото на XX. век“. Той беше организиран от културния отдел на Трети район на Виена, на чиято територия се намират много емблематични институции. Наред с дома „Хофманстал“, сред тях са центърът за изследване на съвременната музика „Арнолд Шьонберг“, Академията за изобразителни изкуства и музика, една от най-представителните виенски концертни зали „Концертхаус“, както и сградата „Хундертвасерхаус“, чрез която се отстоява идеята за модерна архитектура в хармония с природната среда. Към тях трябва да се добави и домът „Витгенщайн“, носещ името на големия австрийски философ, който сега е седалище на Българския културен център и средище на многобройни културни изяви. Този район на австрийската столица е свързан също с имената на личности като Глук, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс, Брукнер, Малер, Йозеф Маркс, Антон Веберн, Рихард Щраус и още редица велики композитори, живели и творили там.
Научен ръководител, координатор и водещ този форум беше д-р Албена Найденова – музиковед и певица, която от десетилетия живее във Виена. В рамките на форума бяха представени девет доклада на автори от Литва, Русия, Австрия, Украйна, Германия и България. Те разгърнаха малко известни или непознати страници от историята на т. нар. млади музикални култури, които от края на XIX. век започват да заявяват собствено присъствие в пространствата на европейската музика. Българското участие включваше различни аспекти на темата чрез докладите на Божидар Добрев, д-р Албена Найденова, д-р Ангелина Петрова, проф. д-р Анда Палиева.
Срещата в „Хофманстал“ протече в атмосферата на изложба, посветена на сопраното Ана Томова-Синтова. Чрез повече от 250 фотоса експозицията отразява богатия творчески път и репертоар на именитата певица – нейните участия в различни постановки на опери от Моцарт, Верди, Рихард Щраус, Пучини, Вагнер и др., гастроли на сцените на най-големите оперни театри в света и сътрудничеството ѝ с известни певци, диригенти и режисьори.
Събитието завърши с концерт от творби на Стравински, Димитър Ненов и австрийския композитор Дитер Кауфман. Участваха изпълнители от Австрия, Украйна, Русия и България. И отново трябва да се отбележи сърцатото участие на Албена Найденова (сега като солистка), на композитора Владимир Панчев (като пианист), както и на младата цигуларка Йоана Русева, която заедно с Ангелина Петрова представи I част от Соната за цигулка и пиано на Димитър Ненов.
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
Младият певец Тодор Гаджалов представя новата си авторска песен "Заключена врата". Тя е вдъхновена от борбата на всеки човек със собствените му..