Заставам тихо до прозореца и се взирам в детски спомени за забравената книжка с картинки. И сякаш фея с вълшебна пръчица прошепва тихо думи в ухото ми. Политам в отдавна забравен свят, изпълнен с чудесни истории за принцове, принцеси, странни създания с големи очи... и всички те гледат към мен. Очакват аз да ги събудя за нов живот. 

Елисавета Ангелова възкресява върху платната си приказния свят от детството с наивно очарование, в почуда ококорени очи и развълнувана душа. Пресъздаден сякаш с най-чисти детски възприятия, в него оживяват феи, водни духове, принцеси, ангели, горски обитатели, но и съвременни герои като клоуна на “Макдоналдс” и Спайдърмен.

Вихърът на моята фантазия отнася в един съвсем различен свят, изпълнен с вихъра на промяната и с вихъра на любовта, казва за своите картини Елисавета Ангелова. Съвсем естествено избира “Отнесени от вихъра” за име на четвъртата си самостоятелна изложба с двайсет живописни платна, които в момента са в пловдивската галерия “Възраждане” и ще останат там до 12 февруари. Според критиката те съчетават приказните елементи и фантастичните приумици с небесната чистота на човешките лица.

Елисавета Ангелова завършва гимназия със специалност “Изобразително изкуство” в родния си град Бургас. След това следва църковна живопис в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и педагогика на живописта в Шуменския университет. 31 годишната художничка участва в множество изложби и вече има две награди.

Фантастичните сюжети на младата художничка се преплитат с всекидневието й – майка на две малки деца, тя изпъстря въображението им с приказни герои от детските книжки, които пренася и върху платната си. Картините й обаче не остават заключени единствено в детския свят, а отправят универсални послания за мир, любов, надежда. Елисавета Ангелова казва, че използва мъдростта на приказките и в живота, тъй като поуките от тях могат да ни направят по-добри. И добавя, че е хубаво и възрастните да четем приказки – като пречистване, като напомняне, че злото, което вършим, рано или късно се наказва.

Възрастният човек трябва поне малко да се върне към чистото детско сърце и да усети добротата в себе си, защото, убедена съм, че всеки един от нас я носи – смята художничката. – Няма лоши хора – носим в себе си любов, надежда, мир и ако се обръщаме към човека с добро, това и ще получаваме.

Сред приказните сюжети на Елисавета Ангелова изпъква и една по-особена картина – “Семеен портрет”, с която художничката сякаш надниква в тревожен миг от бъдещето. На нея майката държи автомат, едното от децата е надянало противогаз, а другото лежи в скута на бащата.

Това бъдеще не е много далече, дори вече е станало част от нашата действителност – казва Елисавета Ангелова. – В много краища на света нещата изглеждат като в картината – жени носят оръжие, воюват на различни фронтове, включително участват във войни, докато мъже отглеждат децата и се грижат за тях като майки. Като че ли се обръщат ролите на мъжа и жената в днешния свят и точно това съм отразила в картината. Това е светът, който по-скоро предстои предвид всичките несигурни неща.

За щастие, в пъстрия пъзел от картини семейният портрет е само една частица, обградена от красивия, спокоен и сигурен свят на Елисавета Ангелова.

Тази надежда е заложена във всяко човешко същество – убедена е тя. – Раждаме се с нея и, Слава Богу, мисля, че я запазваме до края на дните си. Надеждата е в добротата, в мира, в Бога. Може би всички трябва да се обърнем малко повече към вътрешния си свят, да усетим любовта в себе си, за да изберем по-добрия край на събитията, които се случват.

Снимки: личен архив