Един от символите на Разград – градският часовник, отново отмерва времето, след като близо две години беше спрял заради повреден механизъм. Много време отне на общинската администрация издирването на специалист, готов да ремонтира механичните части на устройството, запазвайки автентичността на часовниковия механизъм. Повечето фирми предлагали да заменят частите на 154-годишния часовник с дигитални устройства. Според майсторите, механиката била много амортизирана, но е работела само благодарение на майсторлъка на разградския часовникар Илко Колев, който поддържа символа на града през последните 25 години. С реставрацията и монтажа на повредените елементи се захванал софийският майстор Георги Милчев. По думите му, при ремонтно-реставрационната работа е запазен оригиналният механизъм на часовника с изключение на няколко колела, които са изработени наново. Най-трудоемко е било възстановяването на константното устройство на часовника:

Константното устройство е най-важно. Тежестта, която движи часовника, е калибрована – 1 килограм. Не всички часовници разполагат с такова устройство – то осигурява по-голяма точност. Въздушните регулатори са с подменени пружини, които подпомагат плавната работа на часовника. Такъв стар механизъм се ремонтира много трудно – по-лесно е да се купи нов, обясни часовникарят. Георги Милчев е потомствен часовникар и през годините е връщал към живот множество часовници – не само в столицата, но и в цялата страна. По възстановяването на механизма на разградския часовник той е работил заедно с колегата си Александър Манолев, с когото имат опит в реставрацията на музейни експонати и в други европейски държави и с разградския майстор Илко Костов.

Часовниковата кула в Разград е строена през ХVІІІ век и е преустроена в сегашния й вид през 1864 г. от тревненския преселник Тончо Тончев. Кулата има самобитна архитектура, защото в някои черти от градежа си много наподобява постройка на църква. Състои се от три части, като долната и средната са изградени от каменни блокове във формата на паралелепипед и са отделени една от друга с корниз. Горната част е осмостенна дървена надстройка с куполен покрив. Общата височина на кулата е малко над 26 метра, а дебелината на зида – около 1 метър.

Иво Стоянов, уредник в разградския исторически музей, разказва любопитна история за това как майстор Тончо Тончев се захваща със строежа: Сключва облог с местен паша – по думите на дъщеря му, това е прочутият реформатор на Османската империя Митхад паша, че ще построи в Разград часовникова кула. Ако пашата не хареса часовниковата кула, той може да му вземе главата, но ако хареса постройката, ще му плати с пари на килограм. Пашата харесал делото на самобитния майстор и кулата вече повече от век и половина отмерва делниците и празниците на разградчани.

Снимки: БТА