Трудово-възпитателните училища от времето на социализма, създадени с презумцията да бъдат възпитателна институция за малолетни и непълнолетни, продължават да съществуват и днес, макар преименувани на възпитателни училища-интернати. По закон от 1958 г. за бягство от дома, скитничество, просия, кражба на храна деца биват затваряни между четири стени, лишавани не само от свобода, но и от основни права – живот в неуронваща достойнството им среда, качествено образование, психологическа и медицинска помощ.

Кампанията “За по-човечно детско правосъдие” на Националната мрежа за децата цели реформа в системата за детско правосъдие – отмяна на 60-годишния Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, закриване на изправителните интернати, въвеждане на съвременни мерки за работа с провинилите се деца, създаване на толерантност в обществото.ю

Освен наказания, държавата би трябвало да оказва и социална подкрепа на децата, извършили нещо нередно, защото това е единственият начин те да спрат с отрицателните прояви – коментира Диляна Славкова, координатор в Националната мрежа на децата. – Огромна част от децата, които най-често крадат, живеят в крайна бедност, в среда на насилие и тормоз, и това е причината да вършат престъпления.

Всяка година хиляди деца биват третирани като престъпници и въдворявани в интернатите, където обаче не се превръщат в по-добри хора. Там те живеят в условия, по-лоши дори от тези в затворите и често стават жертви на насилие, твърдят от Националната мрежа за децата.

Интернатите се намират в доста изолирани места, освен това персоналът не може да се справи с толкова много деца, тъй като броят им понякога достига 50 – разказва Диляна Славкова. – Възпитателното училище в Ракитово например е в края на града, в него няма топла вода и децата ходят на баня веднъж седмично. И въпреки че в интернатите има професионалисти, самата система не позволява – колкото и отдадени хора да работят там – да се провежда истинска възпитателна и социална дейност. Държавата не води статистика колко от излезлите деца се връщат към престъпния си начин на живот, но наблюденията от работата на терен показват, че доста от тях продължават с различни простъпки.

Друг проблем е, че често наказанието превишава тежестта на прегрешението.

Дори има случаи, заради които България е била осъждана в Европейския съд за правата на човека – припомня Диляна Славкова. – Например деца са настанявани в интернати като мярка за закрила, защото са станали жертва на трафик и не е имало къде другаде да отидат. Или пък за кражбата на една торта. Но най-драстичното е настаняването на съвсем малки деца – осем-десетгодишни, което е недопустимо.

Закриване на изправителните интернати и замяната им с центрове за възпитателен надзор е една от идеите в законопроект на правосъдното министерство, който отлежава вече две години. Той предвижда центровете да се намират в големи населени места и броят на децата да не превишава десет. Законопроектът за отклоняване и налагане на възпитателни мерки е предвиден в програмата на парламента през май т.г., но досега няма постигнато съгласие между министерствата кой и какви отговорности да поеме. Затова Националната мрежа за децата ще продължи своята кампания, акцентирайки върху необходимостта социалното ведомство да включи провинилите се деца в групите, с които работят социалните работници от отделите за закрила на детето, както и да им осигури липсващите сега специализирани услуги. Междувременно неправителствената организация ще развива дейността си в своите четири центъра за права на децата в София, Враца, Пазарджик и Русе, където психолози, социални работници и юристи оказват подкрепа на деца в конфликт със закона. Постигаме много добри резултати и работата ни доказва, че именно липсата на социална подкрепа куца на сегашната система, обобщава Диляна Славкова.

Снимки: nmd.bg