За всеки от нас е важно качеството на продуктите, които консумира. Животът на бързи обороти, който водим обаче, не ни позволява да отделяме достатъчно време за себе си и невинаги следим какво купуваме и слагаме на трапезата. Често се случва да пропуснем закуската или обяда, а вечерта да си приготвим някой полуфабрикат, пълен с консерванти, оцветители и други вредни за нас съставки. Той залъгва глада за известно време, но скоро отново се озоваваме пред хладилника, търсейки нещо за хапване. Това, както и липсата на достатъчно движение и желание за спорт, са две от причините 25 на сто от децата в Европа да са с наднормено тегло, сочи доклад на Световната здравна организация от миналата година.
Еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис, който бе у нас по покана на Представителството на Европейската комисия в България, коментира, че въпреки тази статистика, не се работи достатъчно за намаляването на захарта, поглъщана от учениците в училище. Според него, една от възможностите за това би могла да бъде замяната й с мед. Той обърна внимание и на други два наболели проблема, не само у нас, но и в целия ЕС – качеството на храните в магазинната мрежа, както и факта, че за превенция и профилактика се отделят едва по 3 процента от бюджетите за здравеопазване на страните – членки на ЕС. Този процент трябва да бъде увеличен за доброто на европейските граждани, но за целта е необходимо политическо решение. Що се отнася до качеството на храните, еврокомисарят изтъкна, че се работи постоянно за неговото подобряване. По време на дискусията стана дума и за социалното неравенство, което пречи на потребителите да избират стоките, които пазаруват, не спрямо цената, а според качеството. В дискусията „Вкусно или здравословно? Качеството на храните в ЕС“, която е част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС, участва и председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева. Акцентът в нейното изказване бе за нуждата от промени в европейските регулации, засягащи защитата на потребителите.
Двоен стандарт съществува и това беше ясно доказано от изследванията в няколко страни – членки на ЕС, включително и България, по отношение на продуктите, които се продават под обща марка на тези пазари. Системата функционира така, че да бъде удовлетворен потребителският интерес. В този смисъл, според това как живее потребителят и с какви доходи разполага, трябва да може да избира продуктите, с които се храни. Затова каквато и да е храната, продавана под една и съща марка в различните държави, трябва да бъде с едно и също съдържание и качество. За да се случи това, са необходими промени в сега съществуващата европейска регулация по темата. Така големите компании, включително и транснационалните, ще бъдат принудени да предложат няколко разновидности на даден продукт. Такава с по-висока цена и нейна алтернатива с по-ниска, под друго наименование, за да не бъде заблуден потребителят.
По думите на Десислава Танева, контролът върху качеството на храните в ЕС е достатъчно стриктен и дава гаранция за безопасността на продуктите. Своите притеснения за работата си в сферата на земеделието изложиха представители на Съюза на градинарите и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Според председателя на Съюза на градинарите Мариана Милтенова, България задоволява потребностите си от плодове и зеленчуци основно чрез внос. Това е така заради множеството предприемачи, обявили фалит поради недостиг на субсидии. Десислава Танева заяви, че през 2017 г. се наблюдава ръст в производството на плодове и зеленчуци и се създават трайни насаждения. Данните, изнесени от председателя на Федерацията на хлебопроизводителите Мариана Кукушева, пък сочат, че 8 от 10 произведени хляба са без ясно качество и състав. Причината е, че регистрацията на фурните в Агенцията по храните не е задължителна и собствениците им избират да ги легализират като търговски дружества. Затова от 1000 действащи фурни у нас, само 200 са регистрирани като производители.
Снимки: БГНЕС
В "България днес" на 9 януари ви предлагаме да чуете интервюто, което Симеон Сакскобургготски даде специално за БНР. Монархът и бивш премиер на България, който обикновено се..
"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..
Българският език и култура ще продължат да се изучават в училища в Украйна, а украински студенти от български произход и занапред ще бъдат приемани приоритетно в нашите висши училища. За това се договориха образователните министри на двете страни проф...
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..