Над 200 000 са българските граждани, избрали да работят в Германия, но като чужденци те изпитват определени трудности с адаптацията и имат доста проблеми. Пресконференцията на тема „Трансгранично сътрудничество между синдикалните организации в България и Германия с цел предотвратяване на трудова експлоатация на български граждани, работещи в ЕС“, организирана от КНСБ и Съюза на германските синдикати, огласи част от тях. Според експерти от двете организации, около 2000 души е броят на жертвите на трудова експлоатация в тази страна. Основните проблеми, с които се сблъскват нашите сънародници в Германия, са свързани с неспазването на трудовото законодателство, забавяне или неплащане на трудовите им възнаграждения и положения извънреден труд, както и непокриване здравни осигуровки от страна на работодателя. Много българи, лекувани в тамошни клиники, не са заплатили разходите за лечението им, защото се водят неосигурени. Затова клиниките са принудени да предявят претенции за тези средства пред българското посолство, което обаче не е страна във взаимоотношенията лекар-пациент-здравна каса. Особено трудно е и оказването на хуманитарна помощ на изпадналите в тежко социално положение български граждани.
Чест случай е и измамата, че чрез посредник хората ще намерят сигурна и добре платена работа в чужбина. Тази възможност ги подвежда и много от тях й възлагат твърде големи надежди, а когато пристигнат там, се оказват излъгани. Нерядко остават и без своите лични документи, които работодателя им задържат за залог. Макар да са подписали договор, според който трябва да получават предварително определена твърда заплата и почасова ставка за извънредни смени, действителността е съвсем различна. Условията, в които са принудени да живеят и работят, също се разминават драстично от договорените. Заместник-председателят на Федерацията на синдикатите от земеделието към КНСБ Валентина Васильонова даде пример за редица такива случаи и в Италия, които са обичайна практика за работодателите, търсещи евтина работна ръка:
Италия е печално известна със своите т. нар. „капорали“ – посредници при наемането на работници в земеделието. Най-често наетите са от една голяма етническа група, мигрирала от България, Румъния или Северна Африка. Затова живеят изолирано и не разбират езика. Като такива, те не могат да си намерят лесно работа, освен чрез някой, който има връзки с работодателите. За да им я осигури, работодателят удържа от тяхната надница пари за транспортирането им например до полето, където ще работят 15 часа всеки ден, нарушавайки безопасните условия на труд. Голяма част от тези хора, живеят в условия, които са близки до тези в един обор. Сградите, които обитават, често са изоставени, без вода, ток и се намират извън населеното място.
В "България днес" на 9 януари ви предлагаме да чуете интервюто, което Симеон Сакскобургготски даде специално за БНР. Монархът и бивш премиер на България, който обикновено се..
"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..
Българският език и култура ще продължат да се изучават в училища в Украйна, а украински студенти от български произход и занапред ще бъдат приемани приоритетно в нашите висши училища. За това се договориха образователните министри на двете страни проф...
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..