Оптимизъм, но в сравнително умерена доза, се съдържа в тригодишната бюджетна прогноза, приета тези дни от правителството заедно с основните макроикономически параметри за следващите три години до 2020. В същото време експертите на най-голямата банка в България твърдо заявиха, че 2018-а ще бъде рекордна година от гледна точка на икономическия растеж от 4.4 на сто, докато според правителството той ще бъде едва 3.9 процента. Така или иначе, това постижение ще постави България в челната тройка в Европейския съюз. Близко до това е и мнението на Българската народна банка, която също гледа с голям оптимизъм на растежа на икономиката през тази година, който щял да достигне 4.2 на сто. Единодушно също така се смята, че оттук нататък следва плавно понижение на темповете на икономически растеж, които обаче ще останат добри – 3.8 и 3.7 на сто ръст през следващите две години.

Тази година и до края на прогнозния тригодишен период инфлацията ще се ускори, без да заплашва обаче покупателната способност и жизненото равнище на населението, защото тя няма да надвишава твърде скромните 1.9 процента в края на периода. Това равнище е благоприятно за икономиката, особено на фона на досегашната обезкуражаваща бизнеса дефлация. Заедно с инфлацията и ръста на БВП ще се увеличат и заплатите, по-специално нормативно определяната от правителството минимална работна заплата. От досегашните 260 евро, на 1 януари 2021 г. тя трябва да бъде 305 евро месечно. Увеличението води автоматично и до ръст на социалните плащания, както и косвено до скок на заплатите в неправителствения сектор. Досега те нарастваха с около 10 на сто годишно и по всяка вероятност този ръст ще се запази, тъй като разликата в заплащането на труда в България и в Европа е 1:5. Това изоставане, щем не щем, трябва да се навакса по силата на икономическата логика. В това отношение е много важно да се отбележи, че делът на консолидирания държавен бюджет в БВП, т. е. средствата, които държавата изземва с данъците и таксите от бизнеса и гражданите, а после преразпределя под формата на държавни субсидии и помощи, постепенно намалява и ще достигне до 36.1 на сто. Въпросното намаление означава, че държавата предоставя още по-голяма свобода на бизнеса и на гражданите да управляват както смятат за добре своите финанси. И това е една положителна тенденция, особено на фона на запазването на равнището на досегашните данъци или по-точно казано на единния плосък данък от 10 на сто за бизнеса и физическите лица.

Положително развитие се очаква и по отношение на държавния дълг, който постепенно ще намалява до равнището от около 18 на сто от БВП. Това е изключително добро икономическо постижение и то нарежда България в челото на списъка на най-малко задлъжнелите европейски страни. Експерти смятат, че би трябвало и кредитният рейтинг на държавата да бъде повишен. Още повече, че и бюджетният дефицит постепенно ще изчезне напълно през 2020 г., когато приходите и разходите на държавата ще бъдат изравнени.

По-умерените прогнози на правителството за развитието на икономиката се обясняват с изчерпване на възможностите вътрешното потребление да тласка нагоре БВП. Това е тясно свързано с един от главните проблеми, които тепърва ще търсят решение. Става дума за липсата на работна ръка и „прегряването” на пазара на труда. Очаква се безработицата да достигне 5.7 на сто, като в последната година от средносрочната прогноза се предвижда тя да спадне още – до равнището на 5.4 процента. Икономическият растеж обикновено се съпровожда както с ръст на капитала, така и с ръст на броя на заетите. Оказва се обаче, че в България вече няма свободна наемна работна ръка, която да осигури по-нататъшния растеж. И точно поради тази причина, управляващите страната са доста умерени оптимисти за бъдещето на националната икономика.