Това са роботи, които бдят над хората в беда, помагат на децата да преодолеят трудностите, отменят работниците в най-черния им труд. В института по роботика при БАН надникваме в бъдещето, за да открием в самотния ни свят приятел, най-верен и чистосърдечен. И сякаш като застраховка, човекът му е вдъхнал качества от собствената си душа, за да не изчезнат никога.

Роботът “Робко 11” помага на болни и възрастни хора, които не могат да организират своя свят.

Този робот може да включва видео- и аудиосистеми, да отговаря на телефонни повиквания, да носи от хладилника вода или мляко, да предлага лекарства, изобщо да бъде изцяло в помощ – обяснява проф. Роман Захариев.



Освен това алгоритъмът му позволява да отиде до човека, да го побутне и ако той не реагира, да се обади на “Спешна помощ” или на близките му. Роботът може също така да общува, тъй като системите му синтезират българска реч – той разказва приказки, пее и се подчинява на гласови команди. Постоянно е във връзка и с интернет, откъдето черпи информация, включително и музика. Нещо повече – между него и човека няма как да възникват психологически проблеми и те не могат да се скарат. И не на последно място, роботът постоянно е буден, готов е да помогне във всяка ситуация и независимо дали има осветление или е тъмно, той винаги е на своя пост.

Две роботчета са станали любими помощници на специалните деца.

Хуманоидните роботи наподобяват човешкото тяло, без да имат пълна прилика с него, и трябва да създават приятно впечатление – представя Роби и Роберта Александър Кръстев. – С тях подпомагаме терапията и обучението на деца със специфични потребности, които интуитивно ги имитират. Повтаряйки движенията на робота, децата научават частите на тялото, а също как да разпознават посоките, цветовете и формата на предметите. А играта с него им помага да се социализират, тъй като не всички в групата са общителни. Освен това, роботът може да произнася думи, да участва в интересни диалози, да разказва приказки, да забавлява, да танцува, да хвърля топче. Всичко това помага на детето да осъществи комуникация – то може да приветства робота, да се здрависа с него и двамата да скъсят дистанцията помежду си.

Институтът по роботика развива технологии, които ще направят научната фантастика реалност и въвлича в разработването им най-младите.

Този 3D принтер е сглобен в Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец. Използва се за прототипиране и чрез него могат да се принтират най-различни обекти – разказва ученикът Ивелин Стоянов.



Когато имаме даден прототип, който искаме да принтираме, правим модел, подготвяме го и го пускаме за печат. Имаме възможност да го отпечатаме основно с различни видове пластмаси, каквито са и показаните модели-разработки, патентовани от БАН. В бъдеще 3D принтерите ще принтират къщи и дори части от човешкото тяло. В момента те се употребяват при обучението на студенти по медицина, но когато се развие технологията, ще се използват и при хората. 

Рано или късно, човекът ще се освободи от непривлекателния труд и ще поеме по духовен път:

Т. нар. колаборативни роботи си сътрудничат с човека, работят в едно и също пространство с него и са полезни за индустрията – разказва доц. Кирил Белов.



Съвременната тенденция е не само да извършват най-тежкия труд, но и да поемат всякакви задачи, тъй като те имат това предимство пред хората, че дават постоянно качество на работа, не се разболяват, не искат отпуски. Този робот има приложение навсякъде – той например може да боядисва и да извършва монтаж. Подвижният робот пък се използва за вътрешнозаводски транспорт. Хората обаче не трябва да се страхуват, че ще загубят работата си, тъй като те ще се заемат с по-квалифицирана и по-интелигентна дейност.