Удивително е да виждаш как отделни личности у нас все още носят просветителския огън и пробиват системата с успехите си. Един от тези носители на светлина е проф. Ивайло Търнев. С научните си постижения той жъне признание по света, а в родината споделя общата съдба на учените, лишавани от елементарни условия и средства, за да творят наука.
Откривателят на тринайсет редки наследствени заболявания проф. Ивайло Търнев получи българския медицински “Оскар” (National Medical Awards 2018) за цялостен принос. Директорът на Клиниката по нервни болести в Александровската болница приема наградата като признание не само като лекар и учен, но и за работата си в областта на общественото здраве, на което се е посветил.
Голяма част от тези тринайсет болести са невромускулни и засягат периферни нерви и мускули, а други – структури на централната нервна система – казва проф. Ивайло Търнев. – Пътят от откриването на заболяването до намирането на лечение обаче е много дълъг. След идентифицирането на генетичния дефект се изследват физиологията и функциите на гена. След това пък се създава животински модел на заболяването и едва тогава започват клинични изпитания при хора. Ние все още се намираме на ниво животински модели и не сме стигнали до лечение на някое от тях.
Всички заболявания са открити най-напред в българската популация – сред българи, роми, турци, но впоследствие се срещат и в други етноси и държави. Според проф. Ивайло Търнев наследствените заболявания надхвърлят 7000.
В човешкия геном има около 22 хиляди гена и в тях възникват мутации. Голяма част от тези мутации са още от зората на човечеството и се предават от поколение на поколение във всички етноси и народи. Например 10 на сто от човечеството е носител на генетичния дефект, предразполагащ към ранни инфаркти и инсулти. Други мутации пък са възникнали много по-късно, а трети съвсем скоро в отделни семейства. Факторите на средата понякога могат да модифицират генетичните дефекти – да ги усилват или да ги отслабват, но те не са водещи в патогенезата на наследствените заболявания. Водеща роля имат самите генетични дефекти.
Заради откритията си проф. Ивайло Търнев се радва на сериозен международен авторитет. Той е работил с най-големите светила в своята област, а това, което го мотивира у нас, са младите учени, избрали да останат в екипа му въпреки щедрите предложения от европейски центрове.
В последните години няма климат за наука, науката е нещо като хоби, нещо, което човек прави в свободното си време, ако има устойчив интерес – казва проф. Ивайло Търнев. – В европейските страни има дни, в които можеш да се занимаваш с наука, има солидно научно финансиране, докато тук средствата за наука са минимални. Разчитаме на външни донори, на външно научно подпомагане, защото грантовете, които се осигуряват в Медицинския университет и в Министерството на образованието и науката, са нищожни. Пътечната медицина убива креативността, убива мисленето на клинициста – с всичките тези финансови ограничения. Много от нещата, които сме направили в миналото, днес вече са невъзможни. Аз обаче съм щастлив, че можах да работя и в едно по-различно време, когато имахме свободата да се занимаваме с наука. Така че в момента изживяваме много тежък период – повече мислим за финанси и по-малко за научни открития. В този смисъл е истинско предизвикателство да се поддържа нивото на науката у нас.
Работният ден на професора започва и завършва по тъмно, тъй като е превърнал работата си в кауза и вярва, че само ако си всеотдаен, можеш да се изкачиш на висок връх – дори отвъд щемпела на националните възможности.
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
В петък , 20 декември, ще преобладава слънчево време. Преди обяд в низините и равнините все още ще бъде мъгливо или с ниска облачност, но до обяд видимостта ще се подобри. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад. Минималните температури ще бъдат между..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на..
Игнажден е! Без значение дали е „България днес“ е вашият информационен „полазник“ или..
В събота, през страната ще премине студен атмосферен фронт. През нощта в Западна и Централна България ще има валежи от дъжд, в планините и по високите..