Да се изправят срещу предразсъдъците, да вървят с гордо вдигната глава и да не се отричат от своя етнос. Вече четири години младият учител Росен Богомилов работи с ромските деца, пробуждайки талантите им и вярата в собствените им възможности и сили. И постига чудеса – най-вече с личен пример.
Детската мечта на едно ромско дете да бъде учител го кара да заляга над уроците и ден след ден да върви напред – от училището в родния град Койнаре, през университета във Велико Търново, до столичното 106 ОУ в район “Подуене”.
Росен расте сред българи и роми и винаги усеща подкрепата на своите родители и предподаватели. Докато не взема дипломата си по история и география и не започва да обикаля софийските училища, където се удря в стена от предразсъдъци, негативизъм и дискриминация и 20 пъти чува, че децата и най-вече техните родители няма да го приемат. Само директорът на училище в краен квартал с много ромчета му дава шанс, а той, щом вижда детските очи, осъзнава, че може да им бъде вдъхновение с добър пример и познания.
Основната ми цел винаги е била да изградя общност от класа, защото само тогава има истински процес на учене – казва 27 годишният учител Росен Богомилов. – Това обаче не става с магическа пръчка, а с много фокус върху уменията на XXI век, даващи възможност на децата да се научат да работят в екип, да приемат обратната връзка, да комуникират нормално, да изказват нещата, които ги притесняват. Затова и в часовете на класа, в тиймбилдингите и в груповите задачи учениците никога не са били разделяни на принципа ромче с ромче или ромче с българче, а така, че заедно да подпомагат съвместния процес.
Ромските деца са много емоционални и чувствителни и това понякога им пречи, затова учителят се стреми да изгради у тях емоционална интелигентност. А какви са техните притеснения и страхове?
Усещането дали ще бъдат приети от останалите, дали ще могат да се реализират, както и ниската им самооценка, която, за щастие, вече не съществува след три години работа с децата – това са първите неща, с които се сблъсква един класен ръководител – обяснява учителят. – В началото не вярваха, че ще се справят с всичките задачи, но аз винаги съм стоял до тях, те винаги са се чувствали свободни да споделят и винаги, когато са идвали за съвет, са го получавали. През миналата година класът участва в ученическа конференция и изнесе публична лекция на тема “Бедността и гладът в света”, а това е само един пример за мотивационните стратегии, които буквално ги спускат на дълбокото. Защото, когато видят, че те могат и че те са го направили, те започват да вярват в себе си.
За съжаление, недоверието и омразата към различния, избиващо в агресия – примери за което не липсват в обществото ни, се пренасят и сред децата, казва учителят. Неведнъж стените на училищната сграда осъмват с пречупени кръстове и расистки надписи, а първият опит на Росен да изведе децата извън гетото завършва с обидни реплики, като “Я, мангалчета” и “Цигани не щем в градския транспорт”. При една от вандалските прояви децата боядисват училищна стена и върху драсканиците рисуват картата на България. Тя все още не е осквернена, затова пък писания на хора, показващи слабостта си чрез омраза, не липсват.
Въпреки враждебната понякога външна среда и обаждащото се от време на време чувство на несигурност, седмокласниците на Росен Богомилов се справят много по-добре с уроците, по-целеустремени са и вярват повече в себе си. Някои от тях се готвят за кандидатстване в езикови гимназии, а мечтите им за бъдеща професия се разпростират през футболист, учител, лекар. И макар че това е последната им година с техния класен, той винаги ще ги подкрепя и ще ги чака за съвет. Може би защото това е първият ми випуск, а той е като първата любов, споделя учителят.
Снимки: личен архив
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на..
Игнажден е! Без значение дали е „България днес“ е вашият информационен „полазник“ или..
В събота, през страната ще премине студен атмосферен фронт. През нощта в Западна и Централна България ще има валежи от дъжд, в планините и по високите..