Науката протяга ръка на малкия бизнес у нас чрез амбициозен проект за устойчиво оползотворяване на лечебните и ароматичните растения, с които страната ни е изключително богата. С помощта на европейски средства у нас ще бъде изграден Център по компетентност, в който ще си партнират няколко научни и образователни институции, сред които  Институтът по органична химия към БАН, СУ “Св. Климент Охридски” и холандски изследователски комплекс.

България е на едно от първите места в Европа по биоразнообразие на растенията. За съжаление обаче, тя изнася повечето си лечебно природно богатство като суров материал, ощетявайки по този начин икономиката. Затова учените си поставят за цел да създадат условия, които стимулират преработването на лечебните и ароматичните растения у нас с помощта на малки фирми. Оказва се, че от т. нар. остатъчна биомаса могат да се извличат полезни вещества и те да бъдат включвани в козметични, медицински и хранителни продукти. От 4 хиляди видове билки и други растения по нашите земи, 700 имат потенциал за приложение в тази насока.

Разполагаме с множество лечебни и ароматични растения и те до голяма степен се оползотворяват и сега – разказва проф. Владимир Димитров от Института по органична химия при БАН, ръководител на проекта. – Целта ни обаче е да извличаме активни компоненти с биологичноактивно действие, които да оказват лечебно превантивно действие върху човешкия организъм и да повишават качеството на живот, както и чрез нови технологии да създаваме прототипи на крайни продукти и да ги предлагаме на малките български фирми. В момента етеричните масла, произвеждани от роза, лавандула, маточина, лайка и много други, предимно се изнасят и отпадъчната им биомаса не се оползотворява. Затова ние си поставяме задачата да използваме именно тази отпадъчна биомаса, защото в нея има много активни компоненти.

Така от отпадъка след дестилацията на розовото масло например могат да се изолират ценни вещества.

В остатъчния материал след дестилацията на розовото масло има съединения с висока биологична и антиоксидантна активност, които намират приложение в лечебната козметика и в някои лечебни препарати – обяснява химикът. – След като се отстрани етеричното масло на маточината, в отпадъка също остават много ценни вещества – например розмариновата киселина. И ако се разработи технология за извличането на тези компоненти, ще се получи продукт с висока добавена стойност, който ще може да се влага в т.нар. нутрацевтици (лечебни хранителни добавки) и в други лечебни препарати. Веществата от остатъка след дестилацията на лавандуловото масло пък могат да се използват при функционалните храни – те имат лечебен ефект и обикновено се прилагат за превенция.

Според проф. Владимир Димитров проектът ще повиши качеството на живот на местните хора не само чрез създаването на иновационни здравословни продукти, но и с разкриването на нови работни места.

Потенциалът е висок – категоричен е ученият. – В момента нищожно малко е развита преработката на български лечебни и ароматични растения. Ние основно изнасяме билковия си материал – всяка година по 17 хил. тона билки. Но с разработките, които планираме, ще бъдат усвоени нови възможности и пазари за лечебните ни растения. Желанието ни е да стигнем до прототип на продукт, с който малките фирми да проучат пазара, най-вече в чужбина, и ако има интерес, да инвестират.

Тригодишният проект “Устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти” е на стойност 24 млн. лв., 85 на сто от които идват от европейската програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Първата задача е с част от средствата да бъде закупена нова апаратура за лабораториите ни, тъй като учените не могат да се похвалят с най-съвременните апарати.