На едно от първите заседания на Съвета на Европа българският политически емигрант д-р Г. М. Димитров настоява да бъдат оставени празни столове за страните от Източния блок, които един ден те да заемат. Земеделският лидер участва в движението за обединена Европа още от зародиша му, вярвайки, че ще дойде времето и тази част от континента да стане свободна и демократична. Затова и има нещо символично, че именно в Международния ден на архивите държавната агенция, пазител на миналото, отбеляза празника с две събития – прие архива на един от първите българи, подкрепили идеята за създаването на Европейския съюз и издаде албума “България и Европа”, разказващ за вековните ни връзки с европейските народи.
Архивът разкрива  годините на Г. М. Димитров, прекарани в изгнание. Във Вашингтон той ръководи  емигрантската организация “Български национален комитет”, която работи за демократизацията  на България и разобличава жестокостите на комунистическия режим, а през 1951 г.  създава първата българска рота, която служи в базите на НАТО в Западна Германия. 
 Баща ми беше забележителен човек, изцяло предан на България – той сваляше  ризата от гърба си, за да поддържа вестника и организацията, които създаде в  емиграция, и до последния си дъх работеше за освобождаването ни от  комунистическия режим – разказва дъщеря му Анастасия Мозер, която дари неговия  архив. – Той е депутат от 1931 г. до 1934  г., когато личният режим на Борис III забранява партиите. През 1941  г. е принуден да емигрира в Близкия Изток, защото монархът изпраща полиция да  арестува опозиционни лидери, сред които е и Г. М. Димитров. Оттам по радио  “Свободна и независима България” той отправя призиви към българския народ и  информира за положението в страната, докато тя е съюзник на Третия райх. Завръща  се през 1944 г. и е посрещнат топло от българския народ, но скоро след това  комунистите започват да го преследват и го поставят под домашен арест. Но на 23  май 1945 г. той успява да се изплъзне - убежище му дава американският дипломатически  представител у нас Мейнър Бърнс, а впоследствие успява да емигрира в САЩ. До  смъртта си през 1972 г. Г. М. Димитров разобличава комунистическия режим и  вярва, че демокрацията ще дойде и у нас, въпреки отчаянието на толкова много  хора и приспособяването им към новата власт.
Баща ми беше забележителен човек, изцяло предан на България – той сваляше  ризата от гърба си, за да поддържа вестника и организацията, които създаде в  емиграция, и до последния си дъх работеше за освобождаването ни от  комунистическия режим – разказва дъщеря му Анастасия Мозер, която дари неговия  архив. – Той е депутат от 1931 г. до 1934  г., когато личният режим на Борис III забранява партиите. През 1941  г. е принуден да емигрира в Близкия Изток, защото монархът изпраща полиция да  арестува опозиционни лидери, сред които е и Г. М. Димитров. Оттам по радио  “Свободна и независима България” той отправя призиви към българския народ и  информира за положението в страната, докато тя е съюзник на Третия райх. Завръща  се през 1944 г. и е посрещнат топло от българския народ, но скоро след това  комунистите започват да го преследват и го поставят под домашен арест. Но на 23  май 1945 г. той успява да се изплъзне - убежище му дава американският дипломатически  представител у нас Мейнър Бърнс, а впоследствие успява да емигрира в САЩ. До  смъртта си през 1972 г. Г. М. Димитров разобличава комунистическия режим и  вярва, че демокрацията ще дойде и у нас, въпреки отчаянието на толкова много  хора и приспособяването им към новата власт.
Времето на тоталитарния режим, белязал откъсването на страната ни от естественото й място сред свободните европейски народи, е половинвековен епизод, останал зад гърба ни. България обаче има многовековни връзки с народите на Стария континент, които се представят в албума “България и Европа”. Чрез документи, снимки, карти, скици той разкрива значими събития и личности, свързани с двустранното културно, политическо и икономическото влияние.
И тъй като говорим за събития, случили се в Международния ден на архивите, актуално звучи въпросът достатъчно ли се вглеждаме в миналото и четем ли историческите документи, за да не го повтаряме?

Интерес към това, което се съхранява при нас, има, но би ми се искало той  да бъде по-голям – отговаря Михаил Груев, председател на държавната  агенция “Архиви”. – Така че празникът е  повод да призова изследователите, журналистите, всички с интерес към миналото да  заповядат при нас. Разбира се, политиците нямат времето да се заровят в тази  първична документация, но би ми се искало повече да се учат от историята,  защото нейните начала са именно в архивите. Перманентна грешка е, че не се учим  достатъчно от поуките на миналото. Затова и днес залитаме към крайности – национализъм  и радикализъм, русофилство и османофилство, при положение, че имаме ясен път на  развитие. 
Снимки: Диана Цанкова и БГНЕС
В "България днес" на 30 октомври слушайте: 02:23 - Актуална информация от България и българските общности по света 20:38 - Проф. Ивайло Груев за времето, в което илюзиите са свещени, а истината–ерес в разговор с Елена..
В петък минималните температури ще са от 2 до 7° , по Черноморието до 10°, в котловините градусите ще се и под нулата, в София – около 2°. Преди обяд на места в равнините ще има мъгла или ниска облачност. През деня ще е слънчево с разкъсана висока..
49% от заетите инженери и учени у нас са жени, стана ясно на провеждащата се в София кръгла маса "Жените в иновациите". В технологичния сектор 27% от специалистите в информационните технологии са дами, което ни поставя на трето място в Европейския съюз...
 Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Ясно
								Ясно Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачностВ брой 70 на предаването слушайте : Кой е почетният консул на България в щата Невада Робърт Джоузеф Милър, удостоен с отличието на МВнР..
В "България днес" на 30 октомври слушайте: 02:23 - Актуална информация от България и българските общности по света 20:38 -..
В "България днес" на 29 октомври слушайте: 02:52 – Актуално от България и сънародниците по света – Отбелязваме Деня на бесарабските..
