БАН отбелязва 30-годишнината от полета на втория български космонавт Александър Александров с изложба на оригиналните апарати, с които са провеждани експериментите на орбиталната станция “Мир”, скафандъра и костюма му, фотографии, научни и видео материали.
На 7 юни 1988 г. от космодрума в Байконур излита космическият кораб “Союз ТМ-5” с екипаж българина Александър Александров и руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. Но на километър и половина от орбиталния комплекс “Мир”, с който трябва да се скачат, космонавтите се сблъскват с изпитание, изправящо ги пред опасността преждевременно да се завърнат на Земята.
Това се случи, когато се откачи антената за стиковка и тъй като тя ту се отваряше, ту се затваряше, информацията, която получавахме на екрана, на моменти изчезваше – спомня си космонавтът Александър Александров. – По инструкция трябваше да се върнем, но ние предприехме рисковано скачване, тъй като втори подобен неуспех щеше да се превърне в нарицателно за България (Полетът на Георги Иванов през 1979 г. е прекратен преди скачването със станцията заради технически проблем – бел. ред.). Затова още на Земята бяхме решили да направим всичко възможно да се скачим и действително успяхме.
Като почти всяко българско момче в средата на миналия век и Александър Александров мечтае да стане космонавт. Увлича се по книгите на Жул Верн, избира професията на летец и се явява на подбора за първи български космонавт. Въпреки че е отлично подготвен, на 10 април 1979 г. излита другият обучен български космонавт Георги Иванов, а Александър Александров е оставен за дубльор. След девет години обаче той най-после се преборва за детската си мечта.
Възможно ли е да си представим от Земята какво е да се рееш в безтегловност в безкрая?
Не, не можеш да си го представиш, докато сам не го изпиташ – отговаря космонавтът. – Навремето се смяташе, че метеоритните потоци, тежките междугалактични частици и радиацията ще бъдат основният враг на усвояването на Космоса, докато безтегловността едва ли не е райско състояние, в което се носиш в пространството като птица. Но се оказва, че именно тя не позволява на всеки да лети в Космоса заради многото вредни фактори, влияещи върху човешкия организъм.
По време на полета екипажът успешно изпълнява научната програма “Шипка” и прави 56 експеримента.
Това, което постигнахме, е уникално за своето време, тъй като за първи път успяхме да компютъризираме всички експерименти – разказва Александър Александров. – Един от тях засягаше съня и преди нас беше изпълняван от американците, но неуспешно, защото техният астронавт не беше спал. А знаем, че сънят е основният фактор, който възстановява организма. Затова ние осъществихме експеримента месец преди полета, по време на полета и месец след него и доказахме, че космонавтът може да се възстановява в Космоса. Т. е. там също присъстват дълбокият сън, повърхностният сън и сънят преди събуждането. Това показва, че могат да се правят полети до други планети и галактики, така че имаме основен принос към международните космически полети.
А как се променя човек, след като се е докоснал до безкрайността?
Всеки полет ни променя, тъй като виждаме, че сме само малка прашинка във вселената – смята Александър Александров. – Затова и възприемаме като пошли и непристойни завистта, злобата, кариеризма, които съществуват на Земята и ни се струва смешно да срещаме хора, изпълнени с подобни емоции. Като че ли ние, космонавтите, сме направени от друго тесто.
Хоризонтът на днешните деца мечтатели е много по-широк – те не само искат да летят в Космоса, но и да колонизират планети. Ще имат ли шанса обаче да го направят под българския флаг? За да има перспектива, трябва да има държава, икономика, селско стопанство, развитие на страната. И когато това стане, ще излети и трети космонавт, казва Александър Александров.
Полетът на Александър Александров и научната му програма са един от върховете на българските космически изследвания. Бяха направени много практически, технически, технологични и научни експерименти и беше създадена много сериозна апаратура, каза пред Радио България Петър Гецов, директор на Института по космически изследвания на БАН. Той разказва още за уникалните постижения на българските учени в сферата на космическите изследвания и с какво ще допринесе българската наука за изследванията на Марс:
Снимки: Диана Цанкова
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на "БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..
Първата шейни зона на Витоша отвори врати, след като в планината натрупа достатъчно сняг и утъпквателните машини могат да обработват широкия терен...
" Според правилата на църквата на едно място, на една канонична територия не може да има две православни църкви ." Така патриарх Даниил коментира пред..