В Марсилия – мултикултурен град на контрасти, 13-годишният Франсоа среща красивата алжирка Фатима, която ще го поведе по пътя към съзряването и осъзнаването на смисъла на човешкия живот, за да извърви след време обратните стъпки към дома...

След години на странствания по света, младата писателка Камелия Кучер се представя пред българската публика с дебютния си роман “Дом”. И въпреки че съдбата дълго време й предопределя да дели живота си между Русия, Швейцария, Испания и Франция, тя избира да се установи в България, защото домът е там, където се връщаш вечер и отдъхваш.

Всъщност България веднъж й става вече роден дом, когато на седем се връща от Русия, за да тренира усилено тенис и да се готви за кариерата на състезател. Дотогава момичето живее в родния си град Сиктивкар, тъй като майка й е рускиня. Но на 14, когато е на път да се изправи пред сериозните предизвикателства в спорта, тя заменя тенис корта с разкошна швейцарска тераса на Женевското езеро. И съзерцавайки романтиката на отсрещния френски бряг, се вдъхновява за първите си стихове.

Камелия открива вълшебството на думите съвсем малка, след като сама се научава да чете, и оттогава тяхната магия не я напуска. Мис Барет – учителката по английски в швейцарския интернат, на която тя се осмелява да покаже творенията си, пък я подкрепя, вярвайки в литературния й талант. Първите няколко страници от романа си авторката написва преди осем години, но ги оставя настрана – докато не се почувства готова да довърши историята, превърнала се в огледало на личното усещане за пътя на човека.

Това е една изстрадана история, част от житейския ми път, която дълго време се е зараждала в мен – но по-скоро като атмосфера и усещане за хората и за света – разказва Камелия Кучер. – Действието се развива във Франция, тъй като съм учила във френската част на Швейцария, често съм пътувала дотам, живяла съм в Париж, говоря френски и изпитвам сантимент към тази страна. А Марсилия ми се стори най-подходящото място, в което да засегна темата за мултикултурализма, още повече че героите ми Саид и Фатима идват от Алжир. Затова и част от сюжета се разиграва в този пристанищен град, носител на най-разнообразна култура.

Преплитайки съдбата на Франсоа, професор от Сорбоната, с тази на алжирката Фатима и нейния любим Саид, писателката проследява съдбовните линии, които религиите рисуват в живота на героите й и най-вече чувството за дълг.

Докато пишех “Дом”, най-много ме интересуваше самият човек – казва писателката. – Вярвам, че независимо от това къде сме израснали, в коя точка на света живеем и каква религия изповядваме, основните ни човешки принципи, качества, желания са едни и същи. И дори ако се върнем в историята преди хиляда-две хиляди години, ще видим, че нуждите на душата винаги са универсални и именно това се опитах да покажа с пъзела от преплетени човешки съдби. Що се отнася до отчуждението, всеки от нас в даден етап от живота си го преживява – в детството, в моментите на съзряването или пък в по-късна възраст. И съдейки от отзивите на читателите, мисля, че те наистина усещат гласа на детето в себе си, който в книгата е пресъздаден чрез Франсоа.

Заради необикновената си съдба – късчета живот, разпръснати по света, Камелия Кучер се е научила да гледа глобално на заобикалящото я навред – извън познатото и родното. Затова и с лекота разказва история, която се развива далеч от дома. Авторката вече пише втория си роман, чието действие се развива в Италия, но казва, че съзира сюжети и в България. За да пристъпи обаче и към тях, й трябва още малко време – за да израсна, както се изразява тя.