Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Варимезов: „Странджанската гайда е моят български флаг по света“

Снимка: dailybruin.comЗа Иван Варимезов 2018-а е празнична – наскоро известният музикант отбеляза своята 60-годишнина. Той е от поколението гайдари, реализирали се успешно като професионалисти у нас и в чужбина. За високата му изпълнителска класа имат принос родовият музикален ген, както и солидното образование, получено в НУФИ „Филип Кутев“-Котел и Пловдивската музикална академия. Неговият първоучител е семейната среда в родния странджански край – гр. Средец, Бургаско, където гайдата е „свещена“ за местната музикална традиция. Чичо му, прочутият гайдар Костадин Варимезов, култивира у младежа вкус към самобитния странджански изпълнителски стил. Този опит се оказва безценен за професионалната му работа като солист-оркестрант в АНПТ „Тракия“-Пловдив. А по-късно – и като диригент на оркестъра на АНПТ-Пазарджик, където създава първокласен фолклорен ансамбъл заедно със съпругата си Цветанка Варимезова – диригент на хоровия състав. След като семейството се премества в София, повече от десет години Иван Варимезов е в състава на ОНМ на БНР. Осъществява над 150 студийни записа като солист, оркестрант, участник в камерни групи, автор на музиката. По същото време е преподавател по гайда на деца в София, като увлича по народната музика и дъщерите си – Радка и Таня.

През 2001 г. семейство Варимезови се установява в Лос Анжелис. Поканата идва от проф. Тимоти Райс – етномузиколог, влюбен в българската фолклорна култура, ученик по гайда на чичото Костадин, автор на документалния филм „Да ти напълни душата“ – фамилна история за рода Варимезови.




От 2001 г. сме преподаватели в Калифорнийския университет, Лос Анжелис, отдел „Етномузикология“ – разказва Иван. – Преподаваме българска народна музика. Съпругата ми Цветанка преподава вокална техника и народно пеене, аз – инструментална музика. Така популяризираме нашата музика, с която се гордеем. Гордея се и с гайдата си, тя е винаги с мен. Това е моят български флаг по света. Като я надуя и засвиря нашенските мелодии, идват да ме питат за инструмента, за България. Това ме задължава да съм взискателен към работата ми с младите.


С благодарност Иван Варимезов сподели и за дългогодишното си сътрудничество с проф. Тимоти Райс:

Той е наистина посланик на българската народна музика пред света, с което се гордеем не само ние като фамилия, но и като българи. Той е написал две книги за българската народна музика, сега издава и трета. Тимоти откри в наше лице хората, които продължават пътя на чичо ми Костадин в популяризирането на фолклора ни. Когато човек е в чужбина, започва да усеща колко му липсва националното, чувства рехава почвата под краката си, но трябва да бъде устойчив. Гордея се, че моите дъщери Таня и Радка (която с гласа си участва във филма „Аватар“ – бел. авт.) започнаха да пеят с нас.


Сигурен съм, че музиката крепи семейството, добър показател е за културата на децата. Двете ми дъщери са завършили стоматология, но продължават да пеят. При възможност винаги се отзоваваме семейно на покани за концерт. Щастлив съм, че българската публика не ни е забравила. Искам да благодаря на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България за наградата, която получих за годишнината си – „Кристална огърлица“. Това отличие се дава на хора, допринесли много за българската музика и фолклор. Бях удостоен и със статуетка за успешно представяне на българския фолклор по света от „Годишните фолклорни награди“. Живея в чужбина, но хората тук не са ме забравили, което е най-хубаво.

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25