Младият готвач Виктор Жечев прекарва година и половина в кухнята на принц Чарлз, където приготвя ястия за трапезата му. Като член в екипа на швейцарския шеф Антон Мозиман, той изпълнява изискванията на кралската особа за менюто както на официални вечери на най-високо ниво, така и на събирания в тесен кръг.

Принц Чарлз се хранеше с едни и същи ястия и дори да имахме неколкостепенно меню за вечеря, на неговата маса винаги имаше еленско, поднесено на сребърен поднос – разказва Виктор Жечев. – Той обичаше месото да бъде максимално сготвено – макар и доста сухо, освен това хапваше печено червено цвекло и семпла салата от листни зеленчуци със зелен боб и чери домати и сравнително кисел дресинг на основата на заквасена сметана (крем фреш), естрагон и много оцет. Що се отнасяше до десерта, понякога приготвяхме за него плодова салата, но в повечето случаи се придържаше към включения към менюто на самата вечеря сладкиш.

Тръгнал от гимназията по туризъм в столицата и кулинарната академия в Добрич, през 2014 г., след като харесват CV-то му, младият мъж се озовава във фирмата за кетъринг на Антон Мозиман, осигурил първите “Мишлен” звезди за английски ресторант. На интервюто за постъпване на работа го питат дали знае руски и още новобранец го изпращат на олимпиадата в Сочи, където в Швейцарската къща трябва всеки ден да готви за близо хиляда души. Един ден Виктор се изправя пред инфарктна ситуация – изчезва цял швейцарски камион със сирене и се налага светкавично да изкупи наличните продукти за фондю и раклет в околността. С екипа на швейцареца българинът участва и в подготовката на благотворителна вечеря за борбата с рака с холивудски знаменитости като Райън Рейнолдс и Самюъл Джаксън, където поднася ризото с телешко и гъбен сос.

Във фирмата на Мозиман, която се движеше от двамата му сина, останах година и половина – спомня си готвачът. – Но когато се отбивах в частния му клуб, винаги го заварвах там, въпреки че беше вече близо 80-годишен. Той беше изключително активен и всеки ден влизаше в кухнята, за да пробва със своята малка лъжичка всички ястия и сосове и след това ведро обясняваше какво им липсва и желае да се подобри. Някои неща бяха негова запазена марка – сосът Цезар например беше по-тежък заради повечето жълтъци и аншуа, докато ризотото приготвяше по-водно и след слагането на сметаната количеството сос надвишаваше това на ориза.

Въпреки че е част от звезден отбор, готвачът усеща, че има какво още да научи, затова се обръща към кулинарния си идол българина Емил Минев, станал част от първия “Шангри-Ла” хотел в Лондон. Ала изгубения рай за Виктор Жечев се оказва родната му страна, в която доматът има невероятен заряд, а традиционни продукти като зеленото сирене от с. Черни Вит не се срещат никъде по света.

Надявам се скоро да развия концепцията си за свой ресторант – и по отношение на кухнята, и на това, на което се научих от много готвачи – разкрива намеренията си Виктор Жечев, завърнал се наскоро в родината. – На първо място е уважението към продукта, а това означава, че именно той диктува съдържанието на чинията и начина на презентирането й, той винаги е в центъра на менюто с произхода си и начина си на приготвяне. Да вземем например манатарките – макар и семпло направени, те са водещите, защото когато разполагаш с качествени продукти, не са ти нужни сложни заготовки и техники, за да ги покажеш в пълния им блясък. В ресторанта си ще заложа на авторската кухня и се радвам, че вече не само в София, но и в много други градове се дава шанс на рискови, да ги наречем, готвачи с по-различен поглед от установения.