Документалният филм “105 минути София – историята на града” разказва за ключови събития, белязали осемхилядната история на днешната ни столица. В това пътешествие във времето изпъкват археологически открития, находчиви градоустройствени решения, шедьоври в архитектурата и изкуството, научни достижения, но най-вече личностите, които стоят зад тях.

Филмът вплита в канавата си епизодите от документалната поредица “5 минути София” на “Камен Во Студио”, която започва преди седем години с идеята да представя забележителни моменти, легенди и артефакти от историята и културата на древния град. И докато “петминутките” по-скоро приличат на посещение в часовникарско ателие, където всеки детайл се вижда, пълнометражният филм с едрите си щрихи наподобява сателитна снимка, казва режисьорът Камен Воденичаров. Екипът му избира изразните средства на т.нар. докуфикшън – съчетание между документалистика и актьорска игра, за да представи като живи лицата на историческите личности и с помощта на анимация, документални кадри и снимки да придаде художественост на филма.

Началният кадър показва най-стария артефакт от 6000 г. пр.Хр. – антично селище в днешния кв. “Слатина”, а последният е метрото, улиците, това, което строим около нас. Във филма има и 77 актьорски превъплъщения – римската императрица и покровителка на Сердика Юлия Домна, хан Крум, присъединил града в пределите на България, хан Омуртаг, направил най-ранните градежи в Първото българско царство, севастократор Калоян, оставил ни в наследство предренесансовата Боянска църква, видният историк проф. Марин Дринов, предложил София за столица на новоосвободената държава и др. Сред тях е и апостолът на свободата Васил Левски.

Изкарването на образа на Апостола на екран винаги е риск, но неговият житейски път завършва в София, където в Драгалевския манастир той основава своя революционен комитет, а после в конака е осъден на смърт, казва режисьорът и добавя, че в ролята на Левски влиза младият актьор Севар Иванов, който много прилича на историческия герой. Камен Воденичаров припомня и един забележителен факт от времето, когато не сме имали национален суверенитет:

По време на българското Възраждане и в условията на робство нашите прабаби и прадядовци са отделяли изключително внимание на образованието и първото девическо училище е създадено от баба Неделя именно в София, в читалище “Светлина”– подчертава режисьорът. – Знаем, че и днес има народи, които се борят за това, момичетата да се образоват наравно с момчетата, а ние сме го получили още през 1852 г. Т.е. стремежът към образование и към доближаване до културните ценности на Европа е посят чрез църквата и училищата много рано от българския народ и това е общ акт на много хора.

Филмът разказва и за най-новата история на столицата – за мечтите за справедливост и илюзиите след падането на Берлинската стена, и е далеч от националистическите залитания в последно време, твърди Камен Воденичаров:

Националистическата нотка на псевдопатриотизма, който ни залива отвсякъде, категорично отсъства от филма. Напротив, опитахме се да покажем истинските патриоти, строители на съвременна България. Това са хора, учили в Европа и Русия и вложили таланта си, за да развият града до онази нова столица, наричана “малката Виена”, която в навечерието на Втората световна война е представлявала архитектурно чудо. Вследствие на грешно решение обаче тя бива бомбардирана и съсипана, а после тръгва в съвсем друга посока и има тежка съдба. Но това е историческият ход – градът непрекъснато се движи в спирала нагоре и надолу и когато икономиката разцъфтява и хората живеят добре, изведнъж се срива всичко. Затова нашето послание е да видим лицата на хората около нас, защото това е нашата София, това е мигът, в който живеем днес, тук и сега. И нека помним, че този цикъл на подем и срив продължава и досега, затова да бъдем силни не само когато сме долу и стъпкани, но и когато живеем относително добре и да не се вторачваме в глупости.