Българското здравеопазване е тежко болно и то не от днес. Всички са недоволни от него: докторите смятат, че не получават достатъчно финансови средства и масово се изнасят в чужбина, болниците обявяват, че са недофинансирани, а 80% от пациентите не са доволни от здравните услуги и от това, че въпреки че са здравноосигурени, трябва да плащат от джоба си повече от половината от стойността на лечението и на медикаментите. Много болници натрупаха огромни дългове и усилията им да ги изплатят оставиха персонала без заплати, а болните без медикаменти и модерна апаратура. За последните 10 години бяха сменяни преждевременно повечето министри на здравеопазването и шефовете на единствената в страната държавна здравноосигурителна каса (НЗОК).
Нещата станаха неудържими, когато се видя, че дори с увеличение на субсидиите за НЗОК до близо 2 млрд. евро и с частни доплащания на пациенти за още толкова, нещата не се оправят. Последният министър на здравеопазването Кирил Ананаиев усети накъде вървят нещата и предложи два пакета мерки за преодоляване на проблемите. Първият предвижда премахване на монопола на НЗОК на пазара на здравни грижи и услуги и допускане на конкурентни частни застрахователи до тази досега запазена изключително за държавата територия. Вторият предвижда въвеждането на допълнително задължително здравно осигуряване при частни здравноосигурителни компании срещу скромната месечна сума от 9 евро, която обаче не се приема от 94% от българите, още повече, че при медицински услуги на стойност над 360 евро пак ще има доплащане от пациентите. Експертите пък отбелязват, че тези 9 евро са толкова малко, че на практика няма да има никаква полза за здравната система.
Реакцията на политиците, експертите, лекарите и пациентите беше бурна и изключително противоречива. Макар и закъснял този разговор в годините назад, имаме шанс заедно да обсъдим необходимите промени в здравната система, така че те да работят за българските пациенти. Промяната е наложителна, заяви Кирил Ананиев на кръгла маса за бъдещето на здравеопазването в България.
В 7-милионна България има над 340 болници с 52 000 легла, като дълговете им надхвърлят 260 млн. евро. Това са многопрофилни, специализирани, университетски, районни, градски, общински, частни лечебни заведения. Във всички тях се очаква здравноосигурените българи да получават, когато се наложи, медицински грижи, интервенции и лекарства без да е нужно да се плаща нещо допълнително в брой. Практиката обаче сочи друго – трудно ще се намери пациент, на когото не се е наложило да доплаща за нещо при престоя си в болница – дали под масата или по официален ценоразпис, в случая няма кой знае какво значение. Същото важи и за купуваните в аптеките лекарства по рецепти от домашните лекари. НЗОК средно заплаща 50% от цената на одобрените за реимбурсиране лекарства, останалите 50% са за сметка на пациента. Изчисленията показват, че в системата на здравеопазването годишно се харчат около 4 млрд. евро за 7 млн. население.
В крайна сметка пари за здраве има достатъчно въпреки сравнително ниските здравни вноски на населението от 8%. Точно по този повод са и най-острите критики на противниците на предлаганите два модела на реформи в здравеопазването. Не спират упреците към властите, че проблемите не са само в парите, върху които и двата модела на реформи поставят акцент. Още по-важни според противопоставящите се на промените са начинът, по който средствата се харчат, некомпетентното управление на системата на здравеопазването, фактът, че много от правилата, по които тя работи, са сбъркани, остарели и неотговарящи на съвременните условия и изисквания. Тук възниква и проблемът с 500-те хиляди българи, които нямат задължителната здравна осигуровка, на които обаче докторите и болниците не могат да откажат лечение, когато се налага.
Новият министър на здравеопазването не налага собственото си мнение, а подчертава, че търси консенсус в обществото. Не на това мнение е опозицията в лицето на лявата БСП, която подготвя внасянето следващия понеделник в парламента на вот на недоверие към правителството за водената от него политика в здравеопазването, която определя като „геноцид”. Вероятността този вот да бъде успешен е малка, но показва нагледно колко важни са проблемите в българското здравеопазване, касаещи цялото население на страната. Затова авторите на проектите за реформи подчертават, че няма да се бърза, докато всички спорни въпроси не бъдат решени, което няма да стане тази година според здравната комисия на парламента.
През нощта и в понеделник, 9 декември, до обяд ще бъде предимно облачно, на много места от югозапад на североизток с валежи от дъжд, значителни – в югозападните райони. След обяд валежите ще спрат, облачността ще се разкъса, но по-късно на отделни места в..
8 декември е денят, в който по традиция студентите в България отбелязват своя празник. Много от младите хора предпочитат да го отпразнуват в зимните ни курорти Банско, Пампорово или Боровец. Следва да отбележим, че празникът се ползва с голяма популярност..
Служебният министър на културата Найден Тодоров участва в заседание на Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа, което се проведе под председателството на Черна гора и в сътрудничество с регионалното бюро на ЮНЕСКО. В центъра на..
До 31 декември ще бъде готов пътят от гръцка страна до ГКПП "Ксанти - Рудозем" на границата с България. Това съобщи пред журналисти Христодулос..
В Световния ден на планините споделяме любопитни факти за зараждането на алпийското движение в България и защо връх в Монголия носи името "Пловдив". Кои са..
В четвъртък , 12 декември, минималните температури в България ще са между минус 1 и 4°, в София – около 0°. Сутринта в низините на Южна България ще..