Тези дни в София се проведе кръгла маса на тема "Балканският ислям – бариера или мост за радикализация?". Дискусиите за радикализацията в България периодично стават чувствителни във връзка с конкретни събития. През 2016г. вниманието към нея беше повишено от приемането на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, от обсъждания на проектозакон за борба с тероризма и от дело в Пазарджик срещу 14 имами, обвинени в разпространяване на идеите на „Ислямска държава” с призиви за война. През 2017-а повод за дискусии по темата дадоха проблеми около финансирането на мюсюлманското вероизповедание в България. Тогава компетентните държавни ведомства избягваха да се произнасят, а експерти предупреждаваха, че е добре държавата да поеме ангажименти към мюсюлманите на своя територия, защото инвестирането в спокойни междурелигиозни отношения е инвестиция в сигурността. През 2018-а дискусиите се провеждат в по-различна обстановка. Във финална фаза е подготовката на промени в Закона за вероизповеданията, подчинени на идеята за защита на традиционните такива и елиминиране възможностите за радикализация на религиозна основа. Мюфтийството иска Мюсюлманският институт в страната да бъде официално акредитиран, за да може обучените от него свещеници да служат, без да са обект на чуждестранни мюсюлмански влияния. Сега държавата е склонна към това и самапредлага да повиши субсидиите за традиционните изповедания така, че те да се харчат за заплати на свещениците и служители на религиозните общности. И управляващи, и опозиция искат право за откриване на духовни учебни заведения да имат само православното и традиционното мюсюлманско вероизповедание. Коалицията Обединени патриоти настоява богослуженията да се извършат само от свещеници, завършили образованието си в България, или от такива, чиято чужда диплома е призната по специален ред от компетентните институции в страната. За разлика от предишни години, сега в страната няма и смущаващи прояви на радикализация. По-спокойна в това отношение изглежда и обстановката в региона, а това извежда на преден план идеи за превенция, а не за противодействие на явлението. Вниманието на експертите е насочено не само към ситуацията в България, но и към тази в съседните държави. Пред БНР посланик Валентин Радомирски, който е изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения, коментира, че в този момент ислямът на Балканите не е радикален и затова трябва да се разглежда като бариера, а не като мост за радикализация. Според експерта по-коректно е да се говори за "традиционен" и "нетрадиционен" ислям, а не за "радикален". Колкото до опасността от внос на нетрадиционен ислям, Радомирски смята, че тя засега е минимална, тъй като местните мюсюлмани в повечето балкански страни са интегрално свързани с местните немюсюлмански общности, а в тази интеграция е трудно да се внесе радикализъм. Подобно мнение споделя и проф. Искра Баева – историк от СУ "Св. Климент Охридски", според която "рискът на българска територия да бъдат осъществени терористични актове от радикални ислямски групировки е минимален, защото липсва критична маса от хора, способни да създадат логистична възможност за подобни действия". В подкрепа на тази теза Баева припомня, че за разлика от други държави на Балканите, в България няма местни джихадисти, които да се сражават на страната на „Ислямска държава“ в Близкия изток. Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков смята, че балканският ислям е бариера пред радикализирането на мюсюлманите в Европа, но предупреждава, че е възможно тази бариера бързо да бъде вдигната и да се засили заплахата от Близкия изток. По мнение на Кючуков, най-сигурната бариера срещу радикалния ислям е Турция,защото, макар в нея да протича политическо утвърждаване на исляма, президентът Реджеп Ердоган се стреми да удържи контрола върху религиозната радикализация.