Едно ново списание на българския пазар – „Изживей България“, си поставя задача да разказва за историята, традиционния бит, културата и природата на България, като в него се подчертава: „За да я опознаете, трябва не просто да я съзрете с очите си, а да я усетите със сърцето си“.

Как да разкриеш пред чужденци или пък пред българи, но по нов, по-съкровен начин, България в цялото ѝ многообразие?

За това се замисляш след разговор с главния редактор Светлана Радева, която предлага заедно да изживеем духа и традициите на нашата земя.

Списанието „Изживей България“ (https://experience-bulgaria.eu/) не е поредната повърхностна туристическа брошура, определено е като научно-популярно издание и се подготвя от експерти. Насочено е към българите в страната и в чужбина, но с версията си на английски език цели много по-широка аудитория. Идеята е дълго обмисляна:

То запълва празнина на българския пазар, тъй като в основата му е етнологията, но в популярен вариант, прави се и от журналисти, и от учени, – обяснява Светлана Радева. – Материалите, които са за отделните региони, се пишат от местни специалисти. Идеята е да се усети духът на съответното място от страната. Всъщност това е и много сериозен ресурс за съвременен туризъм, който бихме нарекли „бутиков“. Полека-лека отминава времето на бума на големите курортни комплекси, все по-интересни стават традиционният бит и култура.

Изданието е предназначено за цялото семейство, тъй като освен текстове за четене включва и „нещо“ за правене – съвременно ръкоделие на основата на традиционните занаяти, старинни кулинарни рецепти:

Има модели за ръчно плетени чорапи на дупки, характерни за помаците, има и няколко модела за шевица, модерният ръчно рисуван шал с везбен мотив на младата майсторка Виолета Сапаревска. Водеща специалистка в етнологията, доц. д-р Светла Ракшиева, подготви текст за хляба като част от българската национална традиция.



Има и материал за ритуала панагия в Кюстендил – това е един празник на хляба, езически по своята същност. Изключително събитие, перспективно за туризма, но неизползвано от туристическите предприемачи.

Засега списанието излиза на тримесечие в хартиен и електронен вариант. Във всеки брой ще бъдат представени един музей и културното наследство в неговия район. След публикацията за Историческия музей в Кюстендил и самия древен град – прочут с минералните си извори и черешите, във втория брой ще има разказ за културното наследство на Дупница и за Дряновския манастир.

Неслучайно на корицата на първия брой е известната народна певица Николина Чакърдъкова, която говори за българския фолклор, човешките ценности и етномодата. В новия брой темата продължава Христо Димитров, известен български хореограф и режисьор, създател на националния фолклорен ансамбъл „Българе“. Обединява ги хъсът към българското, – споделя Светлана. – Българите трябва да се научат да оценяват това, което имат и да пазят българския фолклор.

Списанието си сътрудничи и ще представя проекти на Националния научен и експедиционен клуб-ЮНЕСКО. Сред темите на новия – втори брой, ще бъдат и българските училища в чужбина:

Те са изключителни, успели са да направят неща, които никой друг в България не е успял – да обединят всички български политици от Европарламента, независимо от тяхната политическа принадлежност, за да се стигне дотам в скоро време българският език да е матуритетен и в европейските училища. В САЩ това е постигнато, таксата за полагане на матура по български език се финансира от бюджета на Съединените щати и с тази матура се влиза в американски университети. Българите в чужбина популяризират българската култура по цял свят.

Светлана Радева е етнолог, автор на книги и статии за българските шевици, защитава дисертация за културно-историческото наследство на капанците – колоритна етнографска група в Североизточна България. Тя надгражда знанията, получени в Геолого-географския факултет на Софийския университет, на който е благодарна за пространственото мислене и широката обща култура. Обаче на първо място се представя като любител,  който стана професионалист:

Аз бродирам и плета от 4-5-годишна възраст, преди да започна да чета и пиша... Правих съвременни дрехи с шевици, в един момент стигнах и до етногенезиса, анализирайки везбени техники от научната им страна, защото те са много консервативни, а българската шевица далеч не е само кръстче!

Снимки: „Изживей България“ и Елена Паскалова