Два месеца след септемврийските напрежения в управляващата коалиция заради противоречия между ГЕРБ и Обединени патриоти, в средата на ноември сме свидетели на нови турбуленции, сега заради противоречия вътре в Обединените патриоти. Предизвикана от протести на майки на деца с увреждания, оставката на вицепремиера Валери Симеонов, който е и лидер на Националния фронт за спасение на България (НФСБ )не спря протестите и не само. Часове след нея лидерът на партия „Атака“ Волен Сидеров се обяви за оставка и на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който пък е лидер на ВМРО. Според Сидеров, „малката коалиция“ – както той нарича Обединените патриоти, се нуждае от спасителен план, за да се избегне крах не само на управляващата коалиция с ГЕРБ, но и на патриотизма в България. Каракачанов иронично нарече тази идея „творческа“ и лишила го от сън цяла нощ. При такава нажежена ситуация във вторник, 20 ноември, трите формации в коалицията Обединени патриоти – „Атака“, ВМРО и НФСБ, ще проведат коалиционен съвет за преодоляване на проблемите си. Дали и как биха го постигнали е трудно да се каже, при положение че вече повече от месец НФСБ е снело доверието си от лидера на „Атака“ като председател на Обединените патриоти, а ВМРО отхвърля идеите на Сидеров за спасяване на „малката коалиция“. Този път, за разлика от септември, едва ли напреженията ще се тушират с пожелания за „по-добра комуникация“ между коалиционните партньори. Шансове за оцеляване обаче има, защото и на трите формации в Обединени патриоти е ясно, че разединят ли се, ще ги споходи горчивата съдба на Реформаторския блок, партнирал на ГЕРБ във второто правителство на Бойко Борисов. И наистина, ако се стигне до предсрочни избори, никоя от тях няма да преодолее самостоятелно бариерата от 4 процента за влизане в следващия парламент.

Управляващата партия ГЕРБ заяви принципно, че промяна в коалиционното ѝ споразумение с Обединени патриоти няма и предсрочни избори не бива да се очакват.

От своя страна, опозицията явно не желае да се възползва от поредните критични отношения в управлението. Обикновено склонни да пледират за смяна на управлението, сега от БСП се ограничиха да определят оставката на вицепремиера Симеонов като щрих в една по-голяма картина и „победа на събудената гражданска енергия". Отбягват радикални изявления и от ДПС, където се споделя тезата, че в момента няма алтернатива на действащото управление. Социолозите отбелязват, че видимият отлив на доверие от партиите в управлението на този етап не води до засилване на доверието във формации от парламентарната опозиция. Това косвено се потвърждава и от протестите в края на миналата седмица в много градове на България. Мотивиран първоначално като недоволство от високите цени на горивата, в неделя протестът в София спонтанно еволюира в искания за оставка на кабинета, "смяна на системата” и наказания за цялата политическа класа. Шествието в столицата обиколи знакови институции на властта, но сред демонстрантите бяха забелязани само лидери на малки извънпарламентарни формации, при това без по какъвто и да било начин да агитират участващите. Анализаторите са скептични, че събитията от последните дни биха довели до падане на кабинета. Сондаж на една медия за обществените схващания по въпроса показва тази объркана картина.

На този фон намирането на формула за запазване на сегашното статукво във властта е деликатна, но и напълно възможна задача.