В сряда българският парламент прие оставката на вицепремиера Валери Симеонов и на негово място избра досегашния шеф на кабинета му Марияна Николова. Партия „Атака“, която заедно с ВМРО и Националния фронт за спасение на България (НФСБ) съставя коалицията Обединени патриоти, демонстративно не участва в гласуването. Предложението за промяна не беше представено от премиера Бойко Борисов, отсъствал от дебата за да покаже, че оттеглянето на вицепремиера Симеонов е вътрешен проблем на Обединените патриоти. Номинацията за заместник на Симеонов беше представена не от друг, а от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, призован от лидера на „Атака“ Волен Сидеров да се оттегли и той от постовете вицепремиер и министър на отбраната. Двудневните изтощителни спорове сред управляващите доведоха само до персонална промяна в правителството. НФСБ продължава да е представен в изпълнителната власт от вицепремиер в лицето на досегашен приближен на Симеонов, а коалиционното споразумение на ГЕРБ с Обединените патриоти си остава непокътнато.

Не така обаче стоят нещата вътре в т. нар. „малка коалиция“ в управлението – Обединени патриоти. След оставката си от поста вицепремиер, Валери Симеонов се връща в парламента, като заема мястото на депутатка от „Атака“, което променя съотношението на силите в Обединени патриоти по неизгоден за „Атака“ начин. В парламентарната група на Обединени патриоти „Атака“ остава със 7 депутати срещу 11 на ВМРО и 9 на НФСБ, а това намалява тежестта ѝ при вземането на решения. За „Атака“ това е особено болезнено предвид претенцията на лидера ѝ Волен Сидеров да бъде водач на листата на Обединени патриоти за предстоящите европейски избори. Тази претенция Сидеров е започнал да предявява в коалицията още от месец май, но лидерът на НФСБ Валери Симеонов директно я е отхвърлил, а лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов не е пожелал дори да я обсъжда с разбиране, че листата на Обединени патриоти на евроизборите трябва да бъде оглавена от евродепутата на ВМРО Ангел Джамбазки.

Че отношенията в Обединени патриоти са критични, признават и в самата коалиция, а наблюдатели не изключват до Коледа нови изблици на неприязън между партийните ѝ лидери.  Противоречията са фактически между „Атака“, от една страна, и НФСО и ВМРО, от друга. Без 7-те гласа на „Атака“ в парламента гласовете на ГЕРБ (95), ВМРО (11) и НФСБ (9)не стигат за мнозинство от 121 гласа. Но при важни гласувания досега  12-те депутата от партия „Воля“ и двамата независими депутати (един напуснал левицата и един изгонен от ДПС) обикновено са се присъединявали към управляващите. Ако тази практика продължи, парламентарната подкрепа за правителство не е застрашена реално. Застрашено е обаче съществуването на Обединените патриоти като коалиция от националистически формации, създадена за участие в изпълнителната власт.

Последните политическите драми в България са по-скоро елемент от процес на ново преструктуриране на националистическото пространство в навечерието на кампанията за европейските избори. През октомври „Атака“ реши да кандидатства за членство в Алианса на консерваторите и реформистите в Европа, която се надява след изборите да управлява ЕС в коалиция с Европейската народна партия. Преди седмица на форум на националистически и популистки формации от Източна Европа в София лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен направи изявления, от които следва, че в България Движението за Европа на нациите и свободата припознава за партньор партия „Воля“, а не формациите от Обединените патриоти – ВМРО, НФСБ и „Атака“.  Преструктурирането на националистическото пространство ще е толкова по-ясно, колкото по-близки са изборите за Европейски парламент през месец май 2019 г. Дотогава кабинетът „Борисов 3“ ще продължи да управлява, защото и поредните коалиционните сътресения не очертаха негова алтернатива.